“Самотни пътешествия” – Йосиф Бродски

on

“Самотни пътешествия” е третият том с есета на български на Бродски, а за мен първи, досега винаги съм го обичала и откривала чрез поезията. Есетата ме изумиха с ерудицията на автора, познанията му пускат пипала във всякакви области – история, география, митология, литература, философия. И в същото време си личи, че нищо не помни умишлено, насилствено, за да блесне, тъкмо напротив – в дори обикновените разкази страшно леко, плавно и естествено се прокрадва препратка, която принуждава дори по-знаещия читател да прибегне до бележки под линия или Гугъл.

Изобщо нямам амбиции да пиша отзив за есетата на Бродски, не толкова от комплекси, че няма да се справя, колкото поради трезва преценка, че ще се получи трудно и в крайна сметка безсмислено. Мога обаче да кажа как се чувствах, какво си мислех и да споделя както цитати, така и преразказ на моменти от живота му, които ми направиха впечатление. Не че вече не спамих обстойно във Фейсбук, но…какво пък, поне спамя с Бродски 🙂

Четох книгата бавно и напоително, на моменти си ми беше откровено трудно. С това не искам да кажа, че есетата са някакви нечетими ерудирани текстове, предназначени за преподаватели. Имам предвид, че Бродски казва ужасно много с всяко изречение, дори с тези, които на пръв поглед не са нищо особено, така че през цялото време се опитвах да попия, да осмисля, мозъкът ми започваше да блуждае и аз отново и отново се връщах към едни и същи страници. Взискателно четиво, в което обаче има и чувство за хумор, забавни и мили спомени от детството на Бродски, размисли върху автори, които не бях чувала, както и подробна разходка из Истанбул. Пътешествията може би наистина са самотни, но ми се струва, че е съвсем съзнателно решение на автора. Спирам дотук с обясненията и директно преминавам към части от текста:

“Колкото повече човек пътува, толкова по-сложно става чувството му на носталгия. Насън, в зависимост от собствените ти мании или от вечерята – или от двете – ти или преследваш някого, или тебе някой те преследва в лабиринта от криволичещи уилици. […] Най-добрият начин да не обременяваш подсъзнанието си е да снимаш – фотоапаратът се явява един вид гръмоотвод. Проявени и отпечатани, непознатите фасади и изгледи губят своите всесилни три измерения – и с това способността ти да се превърнат в алтернатива на живота ти. Само че не можеш да щракаш с апарата непрекъснато, да фокусираш непрестанно – нали си стиснал здраво багажа, чантите с покупки, лакътя на жена си. И с особена отмъстителност непознатата триизмерност превзема усещанията на нищо неподозиращите наивници по железопътни гари, летища, автобусни спирки, в таксита или по време на вечерна разходка до някой ресторант или на връщане от него.
От всички тях железопътните гари са най-коварни. За теб – място за пристигане, за жителите тук – на заминаването, те неусетно запращат настръхналите от възбуда и предчувствия пътници право в същността на нещата, в сърцевината на чуждото съществуване, като същевременно се преструват, че правят точно обратното с бляскавите си гигантски надписи: ЧИНЦАНО, МАРТИНИ, КОКА-КОЛА – все огнени названия, напомнящи на познати стени. А площадите пред железопътните гари! С техните фонтани и паметници на Водача, с трескавото оживление на уличното движение и кинорекламите, с проститутките си, с младежите, които се бодат, с просяците, бедняците, гастарбайтерите, с такситата и яките шофьори и шумните им приканващи възгласи на възможно най-неразгадаемите езици. Дълбоко затаената у всеки пътешественик тревога го кара да запомни местонахождението на пиацата за таксита на площада с много по-голяма точност, отколкото реда на представяне на произведенията на Великия Маестро в местния музей – защото последният не може да осигури път за отстъпление.
Колкото повече човек пътува, толкова повече паметта му се обогатява от точните места на таксиметровите пиаци, билетните каси, преките пътища до пероните, телефонните кабини и писоарите. И ако не се връща към тях често, тези гари заедно с непросредствените си околности се наслагват една върху друга в съзнанието му – като всичко, складирано прекалено дълго, – превръщайки се в гигантско, тухлено-чугунно, лъхащо на хлор, легнало на пода в дъното на паметта ти осмокрако чудовище, към което всяко новопосетено място прибавя по още едно пипало.”

Joseph Brodsky and Mikhail Baryshnikov, New York City, 1985 ❤

Бродски от малък много е обичал да прекарва време в музеи. Разказва, че в един от големите такива е имало внушителна колекция от гръцки и римски мрамори. Благодарение на дългите часове и наблюдения стига до заключението, че в зависимост от това дали е сутрин, обед, зима или пролет, лицата на скулптурите се менят. Разочарован е, че няма как да узнае какво се случва след затварянето на музея, в онези недостъпни за посещения часове. С бюстовете обаче е малко по-различно, както открива внезапно един ден, докато се взира в бялото личице на някаква ранноримска fanciulla (момиченце на италиански). Повдига ръка, за да приглади косата си и така закрива единствената светлина към нея, падаща от тавана. Изразът на лицето й моментално се променя. Бродски е удивен, затова започва бързо да движи ръце, наблюдавайки как чертите й се менят от различните сенки. Ядосаният пазач в музея го изгонва, но “разяреното му лице ми се стори по-малко живо от това на мраморното девойче, създадено преди Христа”.

Споменът на Бродски се върти като късометражен филм в главата ми, постоянно си го представям като едно малко момче в огромна галерия, което се интересува от сенките и светлината по скулптурите. И това ако не е удивително, забавно и мило.

Joseph Brodsky as a boy in winter (undated) / Image courtesy of Yale’s Beinecke Library

“Погледнат отвън, творческият процес е предмет на възхищение или завист, погледнат от вътре, той е една безкрайна тренировка по неувереност и страхотна школа за съмнението.”

“Миналото и бъдещето са свързани чрез нашето въображение, което ги извиква на живот. А нашето въображение се корени в нашия есхатологичен ужас: ужас при мисълта, че нищо не е съществувало преди нас и нищо няма да остане след нас.Колкото по-силен е този ужас, толкова по-големи подробности ни поднася представата ни за древността или утопията. Понякога – всъщност доста често – двете се преливат, например, когато древността се представя идеално подредена, пазителка на многобройни добродетели, или пък когато загърнатите с тоги обитатели на нашите утопии крачат през застланите с мрамор и управлявани с мъдра ръка градове. Несъмнено мраморът е вечният строителен материал в представите ни както за древността, така и за утопиите ни. Общо взето, белият цвят се просмуква във въображението ни чак до онази крайност, в която представата ни за миналото или за бъдещето се превръща в метафизика или религия. Раят е в бяло, в бяло са древните Гърция и Рим. Тази ни склонност да ги виждаме в бяло е не толкова алтернатива на мрака в източника на нашите фантазии, колкото метафора на нашето невежество или просто отражение на материала, който фантазията ни обикновено използва за своя полет – хартията. Някоя смачкана на топка хартийка, политнала към кошчето, лесно може да бъде сбъркана с отломка от цивилизацията, особено ако сте си свалили очилата.”

Когато Йосиф Бродски е на 15-16, седи пред огромен блок и зачуква капака на сандък, пълен с геоложки инструменти. Началото на май е, горещо е, леко му е скучно и тогава дочува от отворен прозорец песента на Ела Фицджералд. Годината е или 1955, или 1956, в едно от мръсните промишлени ленинградски предградия. Реакцията на Бродски:
“Боже мой – помислих си, – колко ли плочи трябва да се направят, та една да стигне дотук, в това тухлено-циментово никъде, сред не толкова съхнещите, колкото попиващи саждите чаршафи и розови кюлоти!”.

изд. Факел експрес, преводачите са няколко, а редакцията е на Георги Борисов

2 Comments Add yours

  1. ИvaN says:

    Есетата са любим жанр, все се каня да те питам дали си чела литературните есета на Улф и Борхес, примерно. Или пък лекциите по литература на Кортасар 🙂

    Liked by 1 person

    1. Elion says:

      Лекциите на Кортасар ти ми ги беше дал ❤ Чела съм и есетата на Улф, на Кундера, Борхес, Цвайг и компания ❤

      Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s