„Вегетарианката“ от Хан Канг или как една жена се превръща в растение

Снимка и текст: Боряна Богданова

Искам да започна с това, че тази книга няма да се опита да ви откаже от месото. Въпросите, които поставя, са съвсем други. И трябва да призная, че едновременно ме отврати и вдъхнови, убоде и развълнува.

„Вегетарианката“ е едва двеста страници, но е сложен и многопластов роман с богати образи и идеи. Както самата Канг казва в свое интервю – това е книга за жена, която се превръща в растение. Не, не буквално, но съвсем реално в своите собствени представи.

Йонгхе е една съвсем обикновена и дори малко безлична жена, която не се откроява с абсолютно нищо. Животът ѝ, както и този на хората около нея, се променя напълно, когато след поредица от кошмари, тя спира да яде месо. Става вегетарианка (бих казала по-скоро веган) в едно патриархално корейско семейство, за което месото е от съществено значение.

източник: pbs.twimg.com

Освен самата тематика, интересното за мен беше, че романът се състои от три самостоятелни новели, а всяка от тях е през погледа на различен човек, който е част от живота на Йонгхе и по някакъв начин има роля в нейното „превъплъщение“. Можем да я видим в очите на мъжа ѝ, на мъжа на сестра ѝ, а накрая и чрез собствената ѝ сестра, като ставаме свидетели не само на нейната борба, но и на тяхната. Чуваме съвсем малко от гласа ѝ в няколко момента, когато тя описва сънищата си:

На пода на плевнята очите ми се отразиха в локва от кръв. Не можеш да си представиш колко интензивно беше усещането да дъвча суровата плът. Лицето ми, погледът ми. Беше лице, което виждах за първи път, но все пак беше моето лице. Не, всъщност беше точно обратното. Лице, което бях виждала стотици пъти, но не беше моето.

 По думите на авторката, книгата има няколко пласта и поставя въпроси, към които според мен читателят няма как да остане безучастен – за насилието и жестокостта, (не)възможността за съществуването на невинност, за това докъде се простира здравият разум и къде започва лудостта, както и (не)възможността да разбереш другия. Аз бих допълнила към тази голяма картина, че макар еротизмът да ми беше неудобен, ме развълнува идеята за силата на избора и за това дали (и доколко) човек губи себе си, докато се търси.

Накрая ще споделя едно изречение, което прочетох много пъти и остана в мен за известно време след края:

Аз вече не съм животно.

Издателството е “Ентусиаст”, а преводът от корейски е дело на Цветомира Векова.

Нямам съвсем ясна концепция за новата рубрика “На гости”, дори не съм сигурна дали е точно рубрика. Представям си го като кътче, в което искам да дам пространство на хора, които има какво да кажат по различни теми – литература, философия, физика, Уругвай, Распутин, сънищата на бобрите, музика, изобщо всичко, което ги вълнува. “Концепцията” ми е на всички по веригата да им е приятно – на мен, на пишещия и на четящия.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s