“Поздрави от Хадес” – Яница Радева

Стивън Фрай в “Митове” пише, че „митовете са плодове на въображението, изпълнени със символика“. Последната една година в мен се събуди внезапен и неочакван интерес към тези разкази, имащи толкова основополагаща роля, че без тях не бихме могли да си представим развитието на световната култура. Последно прочетох “Одисеята на Пенелопа” от Атууд и съвсем уверено мога да заявя, че в “Поздрави от Хадес” (изд. “Жанет 45”) Яница Радева по нищо не отстъпва на големите литературни имена, захванали се с нелеката задача да преразкажат, осъвременят или разгледат от друга гледна точка древногръцките митове.

…и думите ни за утеха звучат като поздрави от Хадес.

Няма и как да звучат по-малко злокобно поздравите, защото Яница Радева ни поставя като свидетели в онзи момент, когато всичко, което е знаел предварително слепият пророк Тирезий, се случва. Едип е убиец на баща си и съпруг на майка си, неговата трагична вина не може да бъде изкупена в рамките на един живот, затова наследниците му и жителите на Тива тепърва ще бъдат сполетени от жестоки пророчества, смърт, войни, братоубийства и заличаване на цели поколения и градове.

Няма значение нито за боговете, нито за хората, че греховете на Едип са извършени поради незнание (неслучайно присъства цитат от Бърнард Уилямс – “в историята на всеки живот съществува бремето на онова, което човекът е сторил, а не само на онова, което той е сторил нарочно”) – срамът и вината са твърде силни, затова той напуска Тива. Подземното царство Хадес обаче не спира да напомня за себе си, било чрез гласове, безплътни сенки, шепот. Ако ти пращат поздрави оттам, не е на хубаво 😀

Charles Jalabert, Oedipus and Antigone or The Plague of Thebes, 1843, Museum of Fine Arts in Marseille

В началото си мислех, че никога няма да запомня кой какъв се пада на другия, но първата страница от книгата е полезна, защото там са изброени най-важните за историята имена и колкото повече напредвах, толкова по-трудно ми беше да забравя, че децата на Едип и Йокаста са Полиник, Етеокъл, Антигона и Исмена, както и че Манто е дъщеря на Тирезий. Манто, мисля, ми стана любимка веднага. Яница Радева показва мита от различни гледни точки, което прави историята още по-многопластова и сложна. Това, което се забелязва веднага е лекотата на стила, невъзможността да не продължиш със следващата глава. Писане, което увлича.

Но, знаеш, никога не става друго, освен онова, което боговете са решили.

Манто е научила от баща си Тирезий, че спрат ли пчелите да жужат, избърза ли някой сезон, значи боговете са решили за пореден път да пренаредят света, а Персефона търси място за мъртвите. Гласът на Манто се преплиташе удачно с този на Исмена. По принцип не на Исмена се обръща внимание в мита толкова, колкото на сестра й Антигона, тъй като тя има по-драматична уж съдба, но незаслужено оставащата в сянка всъщност има какво да разкаже. Тя е и последната оцеляла от семейството, което пък й дава възможност да види всичко, което има да се види и да разкаже онова, което не бива да се забравя.

Яница Радева хвърля светлината върху онази, която е най-самотна, останала без родители, братя и сестри. Цяла седмица бях толкова потънала в едиповия свят, че със сигурност оттук насетне ще нареждам името на авторката сред любимите ми съвременни писатели (и ще потърся останалите й книги обезателно!). Не мога да не отбележа и наличието на речник, което се оказа особено полезно за думи като химатион, фибула и калатос.

Не съм чела “Пътят към Тива”, но знам, че там става дума за детството на Едип и периода преди да стане цар, докато тук започва с ослепяването и завършва с разрушаването на града от епигоните. “Поздрави от Хадес” не е просто преразказ на така познатия ни софокълски сюжет (но пък ми и помогна да си опресня паметта за основното), а нов прочит, в който ясно присъства моноголът, вътрешният индивидуален опит на разказвачите, всеки в различна позиция участващ в трагедията.

Аз не откривам нищо оптимистично в опита за оцеляване на родовото и на доброто, по-скоро сурово припомняне, че наистина никога не става друго, освен това, което боговете са решили. А те, знаем от митологията, повече умеят да наказват, отколкото да прощават.

Тук и тук има откъси

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s