Марта Гочева: София е интересна, приветлива и търпелива

Днешният ден ми е мил и скъп, защото на 30.09 преди 11 години дойдох да живея в София. От самото начало съм влюбена в сградите, улиците, възможността да си както на най-шумното място, така и след точно две секунди да завиеш по централна тиха уличка, сгушена под огромни дървета. Искаше ми се отдавна да интервюирам Марта, чиято страница следя от самото й създаване. В нейните снимки си личи вниманието към детайла, както и че е човек, който не подминава набързо къщите, а вдига поглед нагоре, за да улови нещо трудно достъпно за бързащия минувач. Имам чувството, че се припознавам в нейната любов към София и ми беше интересно да науча кои са любимите й улици, защо би живяла тук в първата половина на XX век, но най-вече да се потопя в нейната специфична естетика. Все пак е последният ден на септември – месец, в който София празнува веднъж официално и втори път лично с моята годишнина. Накратко – нямаше по-подходящ месец за интервюто.

Какво те подтикна да направиш страницата си sofiailoveyou? Предвид многото подобни виртуални местенца, на кое ти се стори, че не е обърнато достатъчно внимание и усети ли, че имаш възможност да покажеш нещо ново? Каква е твоята различна гледна точка?

Първоначалната ми идея беше за блог, даже известно време имах такъв. Концепцията ми беше да снимам и да пиша за сгради, които остават незабелязани в забързаното ни ежедневие, които са скрити в по-закътани улички или които просто подминаваме всеки ден, без да им обръщаме внимание. Проблемът беше, че невинаги намирах информацията, която исках да използвам за сградите и това до голяма степен ме ограничаваше в снимането. Тогава се замислих, че има доста страници с информативна/историческа насоченост и реших да създам страницата си по този начин, както е в момента. Целта й е да набляга на естетическата красота на сградите, на архитектурата и детайлите, без да натоварва с допълнителна информация.

Всеки път, когато си помисля, че съм безнадеждно влюбена в София, се сещам за твоите татуировки 😀 Биеш ме по точки! Каква е историята им и как ги приеха околните?

Предполагам говориш за герба на София, който имам татуиран на крака. Много хора не ми вярваха, че наистина ще го направя, но аз много исках да имам нещо свързано със София и след доста мислене какво да бъде точно, реших, че това ще е най-символично. За да направя изображението “по-мое” реших да заменя лавровите клонки от оригиналния герб с флорални сецесионови орнаменти, каквито често виждам по старите сгради и са ми много любими. Много съм доволна как се получи накрая и смятам, че добре олицетворява любовта ми към София.

Ако София бе характер на човек, какъв щеше да е? Аз я виждам едновременно като елегантна кокетка и кисела старица. Какво е тя за теб и кое я прави толкова специална?

Аз бих определила София като интересна, приветлива и търпелива. Като всеки по-голям град и тя има своите проблеми и недостатъци, които може би отблъскват някои хора, но въпреки това смятам, че предлага наистина много на жителите си. Харесва ми как животът тук може да е едновременно динамичен и спокоен. За мен София е често противоречива и това ми се струва много интересно.

Какво не ти харесва в София?

Повечето неща, които не ми харесват в София са поправими с желание и по-добро управление. Най-голямата ми болка е небрежното отношение на институциите към културно-историческото наследство. Автомобилният трафик и замърсяването на въздуха също са големи проблеми. На мен лично ми липсва по-добре развита велосипедна мрежа. Смятам, че София като град има много недоразвит потенциал.

Ако можеш да избереш момент от историята на София, в който да живееш, кой би бил той и защо?

Бих казала периода между 1900г. и 1940г. Основно оттогава са повечето сгради, които харесвам и много от тези, които снимам. През тези години София е вече столица и процъфтяват архитектурата, културата, общественият живот, градът започва да добива европейска визия.

Какво няма в Париж, Ню Йорк, Барселона, което го има в София?

Преди всичко София е моят роден град и това е нещо, което няма как да имам в никой друг град по света. Посещавала съм много красиви и внушителни градове, които са ме впечатлявали със своето културно наследство и динамика на живота, но никъде го няма това чувство за уют и принадлежност, което усещам тук.

Не мога да не те попитам и кое ти е любимото място тук. Знам, че е малко като „коя ти е любимата книга“ и сигурно няма еднозначен отговор, но в същото време си мисля, че със сигурност съществува локация, която те кара да се чувстваш по определен начин и не ти омръзва.

Това наистина е труден въпрос. Мисля, че не мога да определя едно, по-скоро има различни места, където обичам да ходя, или маршрути, по които да минавам, като зависи много от сезона, времето от деня и дори настроението ми. По принцип предпочитам по-слабо посещавани места и по-малките улички.

Повечето Фейсбук страници със снимки на София изобилстват от най-посещаемите и емблематични места – Невски, Къщата с ягодите, Руската църква и т.н. Кои обаче са твоите по-тайни находки и закътани улички, градинки?

Както споменах, харесвам малките и/или по-закътани улички, които по един или по друг начин кривват от познатите ни маршрути. Къси улички като ул. “Мальовица”, ул. “Преспа”, ул. “Струмица” (най-късата в София). Ул. “Тракия” не е толкова къса, но има някак особен уют. Разбира се няма как да не спомена улици като “Оборище”, “Шишман” и “Солунска”, които пъстро комбинират различни архитектурни и исторически периоди. Има и много други такива. Харесвам парк “Военна академия”, както и градинката зад Двореца. Много са ми симпатични стълбичките, които свързват ул. Московска с ул. Будапеща. Колкото повече си мисля, толкова повече места ми идват на ум, наистина ми е трудно да отсея само няколко любими.

Би ли живяла в друг град? Не само в България, а по принцип. Кое ще ти липсва от София, ако го направиш?

В България по-скоро не, много ще ми липсва София, която ще е съвсем близо и ще искам постоянно да се връщам. Когато се е случвало да ме няма за по-дълго време са почвали да ми липсват дори безцелните разходки из града. Усещам София като моя си град и тук се чувствам комфортно. Винаги ще имам сантимент към нея и затова и ще ми липсва. В чужбина бих живяла може би временно в някоя топла страна. В момента ме привличат Португалия и Испания, съответно Лисабон и Барселона, които са много цветни и интересни градове. Като се замисля, трябва да е крайбрежен град, за да ме изкуши.

Имаш ли бъдещи творчески планове? Знам, че е най-досадният въпрос на света, но разглеждайки страницата ти, се чудя дали не би си направила подкаст или изложба със снимките. Представям си някой ден дори да се продават на картички ❤

Мислила съм по този въпрос, да. Имам идеи, които ми се иска да реализирам в близко бъдеще. Мислила съм за фотоалбум, но малко ме спира това, че все пак снимам сгради, които често са нечии домове и не мисля, че е много редно да ги публикувам в такъв формат. Като цяло това е и причината да не изписвам точния адрес под снимките. Иначе с удоволствие бих направила изложба, ако ми се отдаде възможност за това. Имам идея за една тематична компилация, която още обмислям под каква форма да осъществя.

Тук може да откриете страницата и във Фейсбук.

One Comment Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s