Нищо ново под слънцето

on

Сънувам неща като огромни мъртви лебеди и кранчета, от които не спира да тече вода, колкото и да ги спирам. Също познати, които не ме поздравяват и ме подминават, случайни сценки на насилие, страх, такива работи, няма да ги тълкувам.

Прочетох няколко много, ама много хубави книги, за които не написах нито ред и най-вероятно няма и да успея, чувствам се пресъхнала в това отношение и в същото време ме е яд, защото обичам да пиша ревюта и да препоръчвам литература. Oh, well.

Междувременно изпитвам низки и грозни емоции, които ме изяждат. Не ми се споделя не само тук, а никъде. Сигурно ще мине, а може би не. И това е част от живота.

Вчера беше рожденият ден на дядо, онзи дядо, който си отиде, но за когото не спирам да пиша и разказвам колоритни истории. Освен тази година, само си четох старите статуси и не добавих нищо ново, както казах – пресъхнала съм, не намирам сили за правилните думи, с нищо не ми се занимава.

Единственото хубаво от изтощението напоследък е, че видяхме морето, макар и за малко. Разходихме се из Бургас, пътувахме с влак, братовчедка ми се омъжи. Колко е странен ходът на времето, сякаш вчера бяхме заедно във втори клас или в девети и ревахме за момчета.

От сутринта ми се слуша това:

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s