Lacci (Връзки)

on

Почти нищо не знаех за Lacci (Връзки), но реших да е първото, което искам да гледам на Cinelibri, защото е италиански филм, защото действието се развива в Неапол през 80-те и защото е невъзможно да няма любовна драма. Както италианците си изневеряват, крещят и обичат, никой друг не може (добре де, освен може би героите на Алмодовар, те са сходни по темперамент).

Алдо и Ванда са женени от 12 години, имат две деца и по всичко личи, че е крайно време нещо да се обърка. Изминалото време е предпоставка за рутина, умора, отегчение и прикриване на проблеми, които са ни добре познати от живота. Още в първите 15 минути става ясно, че той й е изневерил с колежка от радиото (Лидия). Докато съчувствах на Ванда, постепенно започнах да се обръщам срещу нея, защото на фона на малкия семеен катаклизъм, все пак съществуват две деца, които са свидетели на особено грозни и емоционални сцени.

Ако очаквате бурни обрати и сюжети, този филм не е за вас. “Връзки” (по романа на Доменико Старноне) е история за предателството и невъзможността да сме откровени, щастливи и доверчиви. Чисто кинематографично е направен жестоко, имаше сцени, които ми въздействаха и които бих искала отново да видя. Искам да чуя пак гласа на Алдо по радиото и Ванда, която не може да понесе, че чува мъжа, когото обича. Гласът прави отсъствието още по-непоносимо и отчетливо.

Абсолютно никакви забележки нямам към актьорите, музиката и темпото, всичко ми пасваше идеално, но както вече казах, обичам европейско кино и в частност италианското. Беше ми интересно да прочета чуждестранни отзиви и забелязах, че преобладава мнението за пресилеността на финала. За мен той не е никак неправдоподобен, а когато усетих какво ще се случи, се усмихнах лукаво под маската в киното, изпитах странно злорадство и поощрение потиснатите емоции да се спукат. Освобождаващо е, макар да не е красиво, както когато гнойта изтече от раната. Може пък и аз да обичам финали, просещи си психиатричен анализ.

Алдо учи децата да си връзват връзките на обувките по особен начин, който учудва техните съученици. Забавно е, че името на филма също е “Връзки”, макар, естествено, да насочва към отношенията между хората, на които за съжаление (или щастие) няма кой да ни научи.

Програмата на Cinelibri може да видите тук (повечето филми могат да се гледат и онлайн)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s