л у к с

on

Понятието за лукс се променя. В момента лукс е да няма терористични актове например. Да не чета новини със свито сърце, чудейки се дали всички мои приятели са добре. Някои не могат да излизат от домовете си изобщо (Виена…), други остават без работа, трети вдигат температура и вече всичко ни ужасява почти еднакво, не знам дали нещо може да надделее. Стигнахме един постоянен бетониран праг на тревожност. Дните, в които нямаме конкретна причина за стрес, не са по-добри. Тогава сме притеснени, че се тревожим без причина. Влизаме в дълги безсмислени спорове, четем книги за спиране на цигарите, хвърляме си кутията през терасата и после отиваме да си я търсим. Звъним на бабите си и се надяваме да не е за последно, макар че несъмнено все някога ще бъде и още по-сигурно е, че никога няма да сме готови за това.

Едно време какъв лукс имаше, не като днешния. Съдейки по стари дневници най-голямото ми желание е било да си купя извивачка за мигли и да се целувам с някого, не непременно в този ред, макар че първото увеличава шансовете за второто. Далеч съм от мисълта, че сме най-преживялото и окаяно поколение, със сигурност е имало по-тежки събития в човешката история, но това не ме кара да се чувствам по-добре. Преживяваме това, което преживяваме тук в момента. Притеснен си и не те вълнува, че през 1914 някой е бил по-притеснен. Не помня коя миска казваше, че луксът я успокоява и макар да имаше предвид нещо съвсем различно, ще се присъединя към думите й.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s