“Ти го каза” – Кони Палмен

Всеки от нас е лошият в нечия история, колкото и да ни е неприятно да го признаем. Същата тази история най-вероятно обаче от наша гледна точка е съвсем различна, тя ни оневинява, оправдава и прехвърля вината и отговорността на другия замесен. Тръгне ли човек да разказва, да обяснява, започне ли един сюжет да минава от уста на уста, неизбежно е наслояването от тълкувания и леки доизмислици. Това е един от въпросите, които Хавиер Мариас разгръща надълго и широко в “Лицето ти утре”. Сега осъзнавам, че всичките му разсъждения идеално са ме подготвили за “Ти го каза” от Кони Палмен.

Още с излизането на романа изпитах нездраво желание да го прочета, а използвам “нездраво”, защото според мен в интереса към отношенията на известни хора има елемент на нахалство и воайорство. Да хвърли камък онзи, който никога не е чел епистоларна литература 🙂 Така и така обаче биографите не са спрели да пишат за Силвия Плат, а феминистките да демонизират Тед Хюз, беше време на български да прочетем и неговата история. В нея обаче няма един лош зъл герой, погубващ любимия. Има жена поет и мъж поет с разрушителни темпераменти и толкова силна страст, която неминуемо води до унищожение.

Цели 35 години след самоубийството на Силвия Тед пази мълчание и спазва дистанция от шумния рояк познати, непознати, журналисти, съседи и какви ли още не хора, които не спират да бълват жълти новини и книги, клюки, претендирайки за достоверност. Посмъртното боготворене на Силвия се превръща в култ от екзегетите и феминистките, противопоставяйки я на фашиста, садиста, тиранина и убиеца Тед. Въпреки че Кони Палмен вади Плат от бетонирания образ на светица, показвайки ни я като несигурна, ревнива, обсесивна, горделива, истерична, претенциозна, не го прави, за да я очерни, а за да допълни образа й. Силвия не е била само психически нестабилна или само талантлива, както и Тед Хюз не е или прелюбодеец, или изстрадал нервните кризи на жена си мъж. Толкова е опростенческо да ги запратим в едната или другата крайност. Хората и в книгите, и в живота са много по-сложна смесица от на пръв поглед взаимоизключващи се черти.

Във всепоглъщащото насилие, наречето любов, бях намерил равностоен партньор.

Проучванията на авторката, базирани върху предговорите на Тед в книгите на Силвия, върху писма, документи и най-вече стъпвайки на издадените 88-те “писма за рождения ден”, с които той води посмъртен диалог със Силвия и заявява своята версия, връщайки си спомените като законна собственост, правят “Ти го каза” може би възможно най-близкото до достоверна автобиографична проза. Искам отново да подчертая дебело, че всяка преразкана история е в различна степен бледо копие на оригинала. Дали Кони Палмен си е доизмисляла и доукрасявала – сигурно, но така или иначе е необходимо да приемем предварително, че никога нищо няма да знаем със сигурност, дори когато ние сме една от замесените страни. Реших да гледам отново Sylvia и там открих някои въздействащи моменти и от книгата – запознаството им, при което тя го упахва до кръв, срещата с другата жена, истериите при снизходителните реакции към творчеството й приживе и ролята на “жената на великия поет Тед Хюз”. Филмът, разбира се, е ограничен във времеви рамки и е подходящ или за повърхностно първо запознаване с историята, или след като разполагате с детайли и нюанси и искате просто да обобщите впечатленията.

В началото стилът на Кони Палмен ме дразнеше, употребата на “невеста” особено много, а освен това изпитвах и съпротива да се потопя в нещо, което може да се окаже “жълто”. Също така си мислех, че знам достатъчно за отношенията между Плат и Хюз и не знаех защо ми е да дълбая отново в нещо уж познато. Признавам си, че грешах – от една страна, ужасно бързо се потопих в стила и той ме увлече, а от друга, загърбвайки женската солидарност, успях да си представя и какво е преживял Тед Хюз не само по време на брака, но и след самоубийството, което завинаги ще е петно, нашепващо “ти си виновен”. Според близките му е бил “жених сомнамбул”, който сляпо се подчинява на манипалуциите на жена си, те я възприемат като патологочно нуждаеща се от обожание, изнервена от мигрени и истерии, която му съсипва живота. Силвия обаче също така е безкрайно ерудирана, талантлива, чувствителна, остроумна, страстна, забавна, описваща се така: “шизофреничка с коефицент на интелигентност 166, с комплекс на Електра, със завист към пениса и прекомерен сексуален глад.”

През по-голямата част от живота си Хюз бяга от автобиографичното, той вярва в универсалното послание на поезията, в нейния вселенски, а не личен мащаб. Когато интимното и дълбокото в Силвия се пуска навън, тя се превръща в истински поет, сваля всички защити и това в крайна сметка я погубва, защото пуска демоните навън (за пръв път се смята, че това се случва по време на психотерапията й). Бидейки 35 години “ням заложник на мита за нея”, с въпросните Birthday letters Тед напомня, че всичко преживяно има две страни.

Историята на семейния живот на двама писатели е запечатана в сбита форма в техните творби. Стаите, които обитавахме, бяха обсипани с нашите тетрадки, бележници, записки, ръкописи, машинописни страници, хвърчащи бележки: нейните – подредени в спретнати купчинки или перфорирани и събрани в папки, а моите – хаотично пръснати навред дотогава, докато не решеше да се погрижи за тях и да ги приведе в ред. Смятах, че се подразбираше от само себе си да не отварям писмата, адресирани до нея, и не четях дневниците ѝ и доколкото знам, тя също не четеше записваните от мен случки или идеи за разкази и стихотворения в бележниците ми, макар и да беше ревнива, а след инцидента в кампуса на колежа „Смит“ – и мнителна. След смъртта ѝ, когато разстроен и шокиран се ровех в изреченията, излезли изпод перото ѝ, все обстойни, точни описания на хора, местности, неща – ескизи, с които си налагаше да наблюдава външния свят и да го пресъздава като професионален писател, – и едва се удържах да не се удавя в болката и страданието ѝ, години наред се опитвах да си възвърна личните спомени, да ги отсея като песъчинки през ситото на нейните тъкани, за да останат блестящите парченца злато от чисто и неопетнено време, което е само мое.

Ако се чудите какво означава “Ти го каза”, едно на пръв поглед по-скоро непримамливо заглавие, с което и аз не бях запозната, ще ви спестя време в търсене – заглавието е препратка към цитат от Новия Завет. Когато Исус казва на учениците си, че един от тях ще го предаде, Юда пита “Да не би да съм аз, Рави?”, на което Исус отвръща “Ти го каза”. Още вечерта на запознаството им Силвия пише, че е срещнала мъжа, който ще я погуби. И двамата имат окултно влечение към езотерика, таро, астрология, опитват се да говорят с духове, вярват в предначертаното, в пророчествата.

Наистина вярвам, че всеки има право да разкаже гледната си точка, както и че ако потиснем тази потребност, сме обречени на вътрешен разпад. Докато чакаме 2023 г., когато запечатаната от Тед Хюз кутия ще бъде отворена и евентуално ще ни предостави още информация, ни остава да не приемаме нищо за чиста монета, но да подхождаме с любопитство към текстове, подобни на “Ти го каза”.

Почти никога не пиша само за книгата, особено ако са замесени реални хора. След прочита се впуснах в проучвания какво е станало с другите замесени. Жената, с която изневерява на Силвия, няколко години по-късно повтаря самоубийството й, но този път с четиригодишното дете, което е родила от Тед. Синът на Силвия и Тед се самоубива през 2009-та. Писмото на Тед Хюз до сина му може да прочетете на български тук. Фрида Хюз е жива, на 60 години е, няма деца (струва ми се напълно разбираемо) и е поет и художник. Това е нейният сайт. Две интервюта с нея тук и тук.

изд. “Колибри”, преводач: Иглика Василева-ван дер Хайден

 

One Comment Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s