Най-хубавото от месеца

Пише ми се за неща, които съм прочела, чула, видяла, харесала. Някои от тях заслужаваха отделен пост, но осъзнавам, че има причина да не го направя и ще е чудесно, ако намерят мястото си поне тук. Може и да стане малко манджа с грозде, не знам. В началото публикувах “най-хубавото от седмицата”, но идеята за подобно фиксиране ме натовари.

Този брой на литературен вестник, в който има хубави книги, интервюта, поезия и имена, които са ми важни, като например Зейди Смит: „Най-доброто нещо, което мога да кажа за писането: то е чудатост на психиката ми, развита в отговор на личните ми слабости и провали.“ И това изречение от учителя й в театрална школа: „Ролята е пред теб…Колкото по-абсурдна и незначителна е тя, толкова повече внимание и отдаденост заслужава“.

Вярно е, че на хартия не останаха много списания, между които да избираме, но аз продължавам да напомням, че InGlobo е чуден вариант. Разбира се, не всеки брой е откровение, забелязвам, че ако този месец ми хареса страшно много, то следващия са ми интересни едва 60% от статиите, но пък винаги научавам нещо ново по наистина най, ама най-различни теми. В ноемврийския например научих, че звездите в бразилското знаме са разположени в съотвествие със зведната карта на небето на 15 ноември 1889 г. в 08:30 ч., когато Бразилия е провъзгласена за република; откъде идва wet blanket – любопитна история, свързана с балета по времето, когато на сцената е имало газови лампи, които са подпалвали роклите на балерините; как котарак спасява войниците във Севастопол, както и коя е единствената котка, която успява да преживее Ленинградската блокада. Има статия за поетеси, за кралица Виктория, за разградими капсули кафе и защо отслабва магнитното поле. Снимките долу с текстовете са от Фейсбук страницата им (цъкнете на всяка поотделно, за да прочетете и да добиете представа дали ви допада поне като стил).

Казвала съм го и преди, но има два блога, които отварям всеки ден – този на Габи, която ме образова музикално, а и ужасно често, когато напише нещо, си мисля, че ми е бръкнала в мозъка. Чак е плашещо. Интервю с нея тук, взето от Антония Апостолова, в което се говори за дебютната й книга “Навици”. Другият блог е на Тея, чиито размисли не спират да ме интригуват, както и преводите й на поезия, благодарение на които открих толкова хубави стихотворения.

Музикално ми е пълна каша, не откривам почти нищо ново, забила съм в едни и същи песни от 80-те. Когато не се мятам на Шер в кухнята, режейки лук, си пускам Жлъч, Стругаре, Иво Димчев. Албумът на Жлъч съм го превъртяла толкова пъти, че спокойно мога да го изрецитирам. Специално благодарности на Мими, която ме светна за това парче, жестоко е:

Няма смисъл да препоръчвам изложби, тъй като от петък най-вероятно галериите ще са затворени. Радвам се, че видях каквото видях, ще си го къткам в сърцето идните месеци на изолация.

Сериали

Доста странна мешавица от жанрове се получи. За The Crown писах повече в моя личен ФБ профил – ще си остане един от любимите ми сериали, бях сигурна още с първите три сезона, а сега с четвъртия, в който виждаме Даяна и Тачър, нямам думи. Ужасно се вълнувах докато го чаках, наистина. Музика, костюми, кинематография, актьорски състав… ❤ В нета е пълно с информация доколко е достоворен сериалът, защо липсва едно или друго, има изумителни колажи, които нагледно демонстрират приликата между актьор и реалната личност. Аз ще споделя обаче модния текст на Бибонс.

The Queen’s Gambit препоръчах на всеки, който се нави да ме слуша. Има много Тим Бъртън излъчване, особено първите серии. Постави рекорди по гледаемост, за което се радвам от сърце, заслужава го. Няма нужда да играете шах или дори да имате отношение към шаха, аз лично не съм имала никога, но след последната серия взех урок по шах 🙂 (вярно е също така, че през повечето време казвах “аа ми не знам какво да правя, дай съвет”). Ето колко ми въздейства. Мисля, че от краткия трейлър тук ще се ориентирате веднага дали е за вас. И един подробен текст на Юлия.

Gilmore girls е от онези сериали от началото на 2000 г. до средата, които носят особено ретро усещане, типично точно за тези десетилетия. Действа ми супер ненатоварващо, използвам го като омекотител за тегавите неща, които гледам междувременно. Само за него от списъка мога да кажа, че е по-скоро момичешки, женски. Не съм сигурна, че много мъже биха следили живота на самотната майка Лорелай, която отглежда Рори в един малък град, в който всички се познават.

“Американски богове” по Геймън беше предизвикателство за мен. Първите четири серии почти ме отказаха от живота, не можех да разбера почти нищо, струваше ми се адски хаотичен и нелогичен, натоварващ с многото си истории и персонажи, и тотално бях на ръба да приключим отношения. Ако не беше Иво, който да ми разказва малко тип “какво е искал да каже авторът”, благодарение на шокиращите му познания по най-различни митологии, никога нямаше да разбера каквото и да е. Имах и собствени проблясъци, помогна ми дори детската книга с африканска митология, която четох скоро. Общо взето искам да кажа, че сериалът е или за запалени нърд Геймън фенове, или за хора с богата на митологии култура, или за такива, които нямат против да разберат малка част от заложеното в сериала, понеже ги кефят много други работи в него.

Raised by wolves на Ридли Скот е от онези неща, за които винаги предварително обявявам, че не бих гледала, после в крайна сметка гледам и ми харесва 😀 Честно казано за него май просто ще оставя трейлъра и този текст с основна информация. Ужасно добре направен визуално, кинематографично пиршество, страхона музика, противоречив финал, страхотен актьорски състав.

Мислех да добавя и книги, които прочетох, но за които не писах отделно, но осъзнавам, че постът ще стане чаршаф, което е безсмислено и натоварващо за окото. Макар да съм на ръба да прелея с информация, искам да си запаметя тук няколко линка, ей така да си ги имам на едно място, а и съм сигурна, че все 1-2 ще са интересни някому. Започвам с трети епизод от подкаста на Сторител, в който три жени, сред които и моята приятелка Любов, си говорят за “Нормални хора” на Сали Руни. Идеята е да разберем как един текст се възприема в текстови, аудио и визуален формат. Миналата година бях от първите, които четоха книгата, даже съм писала ревю тук, а благодарение на Любов това изобщо се случи, защото тя предложи романа да излезе на български и ни запали дори преди това да се беше случило.

Най-сетне излезе “Спомени за бъдещето” на Сигизмунд Кржижановски (заклевам се, никога няма да успея да го произнеса правилно, без да ми се оплете езика). Иван е написал чуден отзив тук и като цяло блогът му е място, което не трябва да пропускате, има страхотни ревюта, преводи на поезия, снимки и размишления ❤

Интервюто за свръхчувствителността достигна до мен благодарение на Калина, а аз така или иначе отдавна се каня да прочета книгите на Илейн Арън. Бих цитирала няколко ключови места от интервюто, но отново рискувам да опъна голям чаршаф.

Знам, че на всички ни е трудно в момента, затова ще завърша с някои от любимите ми Пинтерест мантрички, с които упорито спамя навсякъде.

Планирам също така да добява в биографията си – линк инфлуенсър, Пинтерест куратор, ПР на списания и брънчове за чест и слава 😀

Рисунката, която е за заглавна на публикацията, е дело на Jess Keys

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s