Age is just a number (дали?)

Никога не съм гледала толкова филми и сериали, колкото напоследък. Генерално се чувствам уютно вкъщи и се опитвам да не мисля колко време има до сезона, в който по-спокойно бихме могли да се видим с хората, които ни липсват. Помисля ли си за това, се гипсирам и стресирам, затова я карам седмица за седмица.

Има две теми, които ме преследват напоследък – раждането и остаряването. Не съм готова и за двете. Слушах лайф с доктор Шаркова и първоначално се притесних, че утре ще събудя сбръчкана като костенурка, но в същото време не искам никакви намеси и искам да спя по лице, което не било препоръчително. Преди мнооого време четох статия за една жена, чиято майка не й давала да се усмихва, за да се предпази от бръчки. Аз така и така съм свикнала да нямам хубава кожа, но не съм подготвена ментално още за отпечатъка на годините. И все пак…да не спя по лице? Да не се усмихвам? Не знам. За раждането май няма да отварям дума, не се чувствам тук достатъчно спокойна да се разгърна по въпроса. Просто се чудя дали някога ще е другояче и винаги ли ще го приемам като най-голямата жертва на света/присъда. Също така не ми харесва тиктакането на биологичния часовник и напомнянките отвсякъде, че закъснявам. През 2021 г. ставам на 30, което нямам търпение да вземе да се случи, за да ми се маха от главата, и без това от 25 насам очаквам да се кача на третия етаж.

Понеже четох книга за трудни избори, мога поне да кажа, че съм благодарна, че мога да бъда с когото си поискам. Че утре, ако реша, ще напусна работа, ще заживея сама под наем, ще изтегля кредит и ще изкарам шофьорски курс. Не искам, но знам, че не ми е забранено и това ми е достатъчно.

Опитвам да не подценявам собствените си проблеми, опитвам да се защитавам, когато някой ги омаловажава. Миналата седмица имах неприятна случка с таксиметров шофьор и ужасно се ядосах, когато И. ми каза, че не е нормално да съм разстроена няколко часа по-късно. Страхотно, но това е положението и не знам кой определя кое е нормално и кое не. Също така не съм робот и някакви неща ме събарят, но пък други не успяват, просто винаги говорим за първите. Като на работа – може да съм направила сто проекта отлично, да съм объркала само един, но този един цял ден ще се предъвква в мейли и накрая ще остана с усещането, че съм скапан служител.

Навън е сиво и мрачно от сутринта, което ми действа много успокояващо. Слушам Lady in red и си мисля каква огромна роля изигра песента в живота ми.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s