“Джони Паник и Библията на сънищата” – Силвия Плат

Защото сънуващият е просто крехък съсъд за делото на великия Майстор на сънища.

Цяло събитие е, че се появи нещо от Силвия Плат на български, предвид колко слабо е представена у нас. Нямах никакви колебания дали да чета “Джони Паник” и зарязах всичко, което бях подхванала, за да потъна в 555 страници разкази, дневници и други съчинения в проза. Подборът тук е на Тед Хюз, който в предговора натъртва на факта, че част от текстовете авторката е отхвърлила приживе. Те се споделят в изданието посмъртно, когато по различни начини Хюз се сдобива с ръкописите (ако не беше майка й, нямаше да разполагаме с голяма част от ранните разкази). В известен смисъл отвсякъде ни обясняват, че трябва да приемаме книгата с уговорки, с което не съм съгласна. Силвия е била толкова самокритична и жестока към себе си, толкова маниакално е гонела съвършенството, че ако трябваше да четем само това, в което е била убедена на сто процента, нямаше да имаме и половината от творчеството й. Аз четох без уговорки, без предразсъдъци кое колко рано е писано или кое не е искала да се публикува.

Дори и сборникът да не е представителен за прозата на Плат, той е изключително ценен документ, който ни помага да вникнем в най-скритите дълбини на психиката й. Парадоксално, но за мен тя се разкрива в разказите повече, отколкото в дневниците и пише много по-свободно в журналистическите текстове, където явно не се опасява, че може да е слаба или бездарна. За да хвърля някаква яснота за съдържанието – то е от четири части, като първата на мен ми е любима и съм убедена, че съвсем скоро ще я препрочета пак. Тя е представена като тази с по-успешните текстове и наистина те са ужасно въздействащи и силни, четох ги почти под хипноза. В тях има и много автобиографизъм, който успях лесно да уловя, тъй като наскоро четох “Ти го каза” и гледах филма Sylvia, така че фактите са ми пресни.

Усмивката висеше на шията й като воденичен камък.

И в четирите части присъства ярко личността на Силвия, дали от първо лице или от измислено име, тя говори за страха си от липсата на въображение, от моментите, когато небето е просто розово, а сънищата са толкова обикновени, че психоаналитиците се прозяват. Тук е ужасът на повтарящото се ежедневие, съмнението за неизключителност и липса на талант, неуловимото време, изхабяването и осъзнаването, че може и да не оставяме следи след себе си. Все неща, които я карат да напише: “Не исках да продължавам, знаейки, че няма да стана голяма, че ще си остана незначителна”, както и “О, Боже, колко е тъжно, когато животът зависи от такива лесни мишени като тези стихотворения, готови за картечния откос на редакторите”. И споменавайки поезия, не мога да не отбележа колко красиво пише за нея, за мощните и чудотворни стихотворения, които тя преживява така, както други олтарите и коронациите.

В случая имам предвид обикновеното кратичко, непретенциозно стихотворение. Как да го опиша? – отваря се врата, затваря се врата. В промеждутъка зърваш нещо – градина, човек, буря, водно конче, сърце, град. Сещам се за онези сферични стъклени викториански преспапиета, които вече не могат да се намерят и които нямат нищо общо с пластмасовата ширпотреба по стелажите с детски играчки в „Улуъртс“. Та, този тип преспапие представлява прозрачна сфера, някак самодостатъчна, кристално ясна, затворила в себе си гора или село, или семейство. Обръщаш я, после я връщаш в първоначалното ѝ положение. И вътре завалява сняг. Всичко се променя за секунди. И вече нищо не е същото – нито елхите, нито островърхите покриви, нито лицата. […] Ако стихотворението е вид концентрат, нещо като свит юмрук, то романът се отпуска и разгръща – отворена длан, по която има пътища, отклонения, крайни точки; линията на сърцето, линията на главата; парите и нравите също попадат тук. Докато юмрукът изключва и стъписва, отворената длан докосва и събира много неща по пътя си.

Болничното легло на корицата не е избрано случайно, то най-вероятно е някое от многото легла в болницата от първия разказ и намигване към работата, която Силвия наистина е извършвала. В “Джони Паник и Библията на сънищата” тя е познавач на сънищата, всеки ден от девет до пет седи на бюрото си и записва на машина нощните истории на пациентите. Колебая се кой ми е любимият разказ, но всички, които са в списъка ми, са свързани със сънуването (прозира тук увлечението й по Юнг). Силно обикнах жената, която се притеснява, че вече не сънува нищо интересно, докато нейният съпруг сутрин след сутрин й разказва необичайните сюжети, които са му се присънили. Интересни и стегнати истории, които държат в напрежение и от време на време, когато читателят най-малко очаква, му поднасят и част от хумора на Плат, винаги скътан грижливо в детайл или случайно изпусната фраза в диалог.

Пати Смит казва, че Силвия Плат е жена с прическа като от реклама на шампоан и проницателност на хирург, което според мен идеално представя всички противоречия в нея. От една страна, за пореден път попадам на признанието й, че иска да намери мъж, на когото да готви и подрежда, да му роди деца и да му помогне в кариерата, един силен и достоен за обожание съпруг, натоварен с празнините, които ранната смърт на баща й оставя в нея. От друга страна, тя иска да пише, да бъде велика и известна, призната, публикувана и нищо по-малко от това. Не е много трудно да се досетим колко е било невъзможно да се съвместят всичките й желания, тъй като неизбежно се вазимоизключват, особено в онези години. Любопитно е, че в дневниците пише за мъжа преди Тед Хюз, и че изобщо ни дава шанс да разберем какво я е вълнувало преди Тед да стане целият й живот.

В последната част имаше разкази, които не ми бяха безкрайно интересни, особено сравнени с тези от първата. Въпреки това ми беше любопитно да следя трескавите халюцинации, ресурсите на въображението, препратките. В някои от тях споменатата от нея луна в стихотворението на Блейк наистина угасва, но не е права, че няма да остане нищо след нея. Остава и още как 🙂

Превод: Надежда Радулова, изд. “Лист”

One Comment Add yours

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s