30 са новото 30

Едно е да се притесняваш през деня, съвсем друг левъл е да се събудиш рязко в 3 през нощта с anxiety, което е толкова силно, че не можеш да заспиш. От секундата на събуждане веднага започнах да въртя хоро от изречения в главата си, главно под знака на “как само си пропилях времето дотук”. Абсолютно обвинявам този клип. Оптимистичен е само ако сте на 20 и няколко или ако сте на 30 и се чувствате добре с изборите си.

Хем имам какво да му кажа на това видео, че да си затвори човката, хем знам, че доста неща са така. На основата, която си положил, на нея строиш после и някак има значение дали е стабилна, или не. Ясно е, че може да започнеш отначало и бла бла, но със сигурност е по-трудно, особено ако едновременно трябва да бориш създаване на семейство, градене на кариера и вътрешни лични проблеми. Малко ме пусна паниката, така че за собствено терапевтиране ще пробвам да опиша какво съм направила и защо не е чак толкова зле.

Преди снизходително гледах на истерията на приятелки, които навършват 30, казвах им най-доброто предстои! всичко е възможно! никога не е късно за ново начало! изглеждаш страхотно! знаеш ли, че еди-коя си след 30 срещна любовта, работата, финансовата култура и си стегна корема? простете, приятелки любими, имали сте право да си изживеете стреса. аз съм била на 25-26 и не съм виждала особена разлика между мен и вас, но сега разбирам, че си е критична точка на кипене.

Не съм прекарала 20-те нито в купони, нито в нещо супер смислено. Учих обаче филология, моето първо желание и сега сто години по-късно знам, че бих записала същото, следователно ето ти едно добро решение, за което не съжалявам. Нямах много гаджета, все дълги връзки със странични тръпки, които за щастие останаха на ниво тръпки. Спестих си 5-6-7 раздели и целия стрес покрай това. Не отидох на еразъм, което сега ми звучи като пропуск, но само и единствено понеже е яко като идея, реално никога не съм искала. Карах стажове, много стажове, намирах си ги сама, исках да пиша по сайтове, кандидаствах, сама се предлагах без обяви, била съм във вестници, списания, радио и онлайн издания, преподавах в частна школа, работих в туристическа агенция, поддържах социални мрежи на коли!, бях бавачка (остава си най-трудното и изморително нещо евър за мен), бях в БАН, бях без осигуровки, в кофти среда, в добра среда, мълчах си, отварях се. Преди две години завърших всички нива по норвежки и макар днес да съм сдухана, че вече съм го позабравила и че е поредното нещо, което правя, без да “има смисъл” и да ми носи директно ползи, аз си знам вътрешно какви са ползите реално. С ученето на нов език и малко да съм ритнала Алцхаймера по кокалчето, пак е нещо! На сегашната ми работа започнах ужасно гръмната, мислех, че никога няма да схвана какво се случва, но ето че успях. Пооправих си нивото на английски. Не завърших магистратура, нямам и желание засега. Откровено не ми се занимава, но поне не се поддадох на натиска да запиша после нещо пак, само и само да имам диплома. Дотук кариерно и образователно го описах. Дори и да не съм открила професията на мечтите, развих умения, които все за нещо някога ще ми бъдат полезни. Продължавам нататък.

Много, много съм щастлива, че на прясно навършили 18 дойдох в София и то в най-гадния ми период. С. не издържа и се прибра, но аз останах. Живяла съм по квартири с приятелки, с познати и с напълно чужди за мен хора. Имала съм всякакви трудности, но не съжалявам за този опит и не бих го заменила с нищо. Не бих предпочела да бях живяла по-дълго с нашите, само за да си спестя битови ексцесии и не бих избрала да бях живяла с гадже. С мъж имам да живея оттук насетне, но миналото НЕ СИ ГО ДАВАМ. Живях с хората, на които бяхме кумове и то докато още живеех с тях 😀 Което, естествено, за повечето хора беше супер странно. Ох, Бети, какво ли не се случи в тези години, в които пораснахме след университета. Знам, че нямаше как да продължи вечно и че най-малкото нямаше да е същото, но си спомням с малка сълза в окото за моята стая, а аз много държа да си имам моя собствена стая, за вечерите, в които чувам, че се прибира, но не помръдвам, защото не ми се говори грам. За вечерите, в които само от звука на асансьора се изстрелвам да я чакам на дивана, за всички пъти, в които някоя отива в стаята на другата, за да й даде дреха, която не й стои добре. За онова гадно лято, в което в пет сутринта се промъквах ужасена при нея на леглото и тя наистина се оказа, че е имала предвид, че мога да се шмугна, когато пожелая. За снимките, за общите ни пари, за кафето в леглото. После станахме трима и Анди преобърна представата ми за мъж съквартирант. Винаги някаква част от сърцето ми ще е между онези стени.

Значи, какво излиза? Образование, кариера, самостоятелно живеене – не е толкова зле, даже хич. Последните години почти спрях да пия, сега пак съм отказала цигарите и като цяло се грижа за себе си МНОГО по-добре, отколкото преди 5-6-7 години. Не че няма какво да се подобрява, но със сигурност поне не вървя назад. Редуцирах приятелства, оставям книги на средата, опитвам да не правя големи компромиси. Направих си блог. Липсва ми добра финансова култура. Още не мога да споделя свое стихотворение, без да получа сърцебиене, гадене и паника. Може би някой ден, може би не. Не нося дрехи, които не ми отиват и все така си избирам само супер удобни. Почти не се гримирам, пия вода и казвам на Иво неща като: хайде сега да оставим всичко и просто да се целуваме с език. Забавно ми е, не съм си изгубила чувството за хумор, нито емпатията. Интересни са ми нови неща, учи ми се, откривам нови неподозирани интереси, водя по-смислени разговори. Плача и се ужасявам, но все по-често сама успявам да открия начин да се успокоя и съвзема, вместо да чакам някой да ме вземе на ръце и да ме пренесе на вълшебно спокойно място. Ходя сама на дълги разходки, мога да си прекарам чудесно цял ден със себе си из града, да се заведа на изложба, театър, вечеря. Мога да снимам къщи и врати из еврейския квартал и да се чувствам адски щастлива от тази дейност.

Живяла съм с мъже, но за пръв път живея с гадже. Който казва, че не е предизвикателство на моменти, лъже. Също така е и урок по създаване на уют, дом. Готвя не защото от мен се очаква, а защото ми е приятно. Пазя си личното пространство и участвам в общото такова. Все така брака за мен няма значение, макар да не съм против, както беше преди. Ако се случи – супер, но ако не се – супер. За мен на първо място е дали съм щастлива, другото е формалност с красив пръстен. Раждането ме плаши все повече, изобщо не става по-добре с времето, това е единственото, което се влошава. Дис ис май хел, честно.

Имам много близки хора. Много.

За пореден път дори не подозирах, че нося този дълъг текст в себе си. Мисля, че тази нощ няма да се събудя в 3. Може би ми предстои едно вълнуващо, предизвикателно и смислено десетилетие.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s