“Писма на Омар до бъдещата му съпруга” – Рене Карабаш

Не знам дали е странно, но за мен е забавно, че малко след като прочетох “Писма на Омар до бъдещата му съпруга”, започнах правилата на Джордан Питърсън. В първото правило се обръща специално внимание на…омарите. Той говори за това, че благодарение на техните видими с просто око неврони сме успели да разберем повече за структурата и функциите на мозъка. Тази глава като цяло е пълна с любопитни факти за ракообразните и доказва, че приличаме на омарите повече, отколкото си мислим (освен че под една или друга форма те съществуват от над 350 милиона години (!), за сравнение – преди 65 милиона години на планетата все още е имало динозаври). Любовната динамика между омарите и сложните им отношения са повод за отделен пост, а аз днес ще говоря за новата книга на Рене Карабаш и писмата на нейния омар.

Първо искам да обърна внимание на външния вид на изданието, тъй като аз съм един повърхностен човек и съдя по корицата, не се срамувам да го призная. За мен е липса на уважение да пренебрегнеш естетиката и да се надяваш, че читателят ще ти прости. Оформлението е дело на Люба Халева и причината да забавя толкова ревюто си след предварителния прочит на пдф е, че исках да го имам на хартия, за да снимам поне някаква част и да демонстрирам за какво говоря.

Обожавам епистоларната литература, дава ми възможност да си навирам носа в чуждите интимни работи, без да се чувствам гузно и неудобно. В конкретния случай Омар пише писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал, разказва й какъв ще бъде живота им, как си я представя, тя е “съвършеното изображение на моето въображение”. Правила съм нещо подобно много отдавна, още бях в училище и докато се отегчавах в час, реших да напиша писмо до бъдещия мъж на живота ми, бях си обещала да го дам на някого, само ако съм наистина сигурна, че това е Той. Харесвам този подход, това предварително заявяване и споделяне на чувства, въпреки че обектът в този момент дори не подозира какво се случва.

Но да продължа да те викам, е като да търся светлина в търбуха на някой кит.

Езикът на Ирена е нетърпимо красив и тук, поетичен, създава ярки образи, които проблясваха в съзнанието ми и раждаха кадри, които дори не подозирах, че нося в себе си. Четях и ми се искаше да пиша, да говоря, да снимам, усещах как нещо ме дърпа от баналното ежедневие и ме запраща в съвсем друг свят.

Любовта, която още не е започнала, е безсмъртна, няма начало и няма край. Бъдещата съпруга на Омар не е обременена от повтаряемостта, тя е “нова религия, съновидение от червената книга на Юнг, пръсти, които миришат на мандарина, автопортрет на поета като млад, разговор с глинен бог, който мълчи, за да бъде чут.”

Омар е ексцентричен омаен тип, сладкодумен, който е уверен, че в “руините проблясва като перла молекулата на любовта”. Знае, че хората бързат и изпускат неща трескаво всеки ден, само защото не са открили къде е другата им половина, а всъщност има ли нещо по-важно?

Какво си мислиш, любима, че всички сутрин бягат и бързат по светофарите, и хвърчат с колите си за работа? Нищо не е такова, каквото изглежда. Тези хора бързат по друга причина. Тичат, блъскат се един в един друг, изпускат предмети след всеки сблъсък на земята, парчета от душите им остават на тротоара, дълго след като те са преминали оттам, но те не спират. И знаеш ли към какво наистина тичат? Те тичат към своята половина. Защото са я изгубили в лутането между световете. В своите вечни преображения те бързат и търсят любовта, без която не могат, с която ще създадат семейство и заедно ще се докоснат до Сътворението…

изд. “Жанет 45”

Рене Карабаш за новата си книга в БНТ тук + интервю в Лира

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s