Хора и улици

on

От сутринта усещам как паниката се катери от низините на корема до врата, вече е май в устата. Та по този повод няма да мрънкам, а ще си припомня за вчерашния ден, който беше наистина хубав и всичко ми се стори така интересно. Докато чаках Пам пред НДК, лакомо оглеждах лицата на хората около мен, подслушвах разговорите им, попивах дрехи, смехове. Имаше сърдити тийнове с голи пъпове, които пушеха цигари и се оплакваха от скучните си родители, имаше неловки опити на непознати мъже да заговарят непознати жени, имаше попове с погледи далеч от земята, изморени майки, плачещи деца, хора с увреждания, придружени от роднини в необичайно топлия ден, хора със зимни дрехи и хора с летни дрехи. Спирахме пред затворени магазини и снимахме отраженията си във витрините, смеехме се на грозни и скъпи рокли. Котка мяучеше и си просеше вниманието ни, получи го!

В градинката на Седмочисленици момче свиреше музиката от Амели Пулен, а мъж на съседната пейка разправяше как като заживял сам за пръв път във Франция, осъзнал, че му липсва майка му и че прането не се пере само. Също така живеел в центъра и се движел само с отбрани приятели, не с някакви неандерталци от крайните квартали. На ул. “Париж” отново имаше фотоизложба и битакът около Невски все така колоритно шаваше около нас. Толкова много вещи от едно друго време, как да не ти се прииска да посегнеш към тях?

Съжалявам, че не мога да пресъздам как се чувствах наистина. Бях в търбуха на града и се усещах толкова свързана с всичко и всички. Пих хубаво безкофеиново кафе, разходихме се из празни галерии, снимахме сгради и дори запалихме свещичка в “Света София”. Мисля че не съм била досега на църква с приятелка 😀 Оказа се, че и двете сме имали необходимост от тайнствената атмосфера на храма. За мен това място е ужасно скъпо, защото там бях кума и завинаги ще го свързвам със съкровеното, духовното, непознатото.

Днес гърми и вали, което също ми идва идеално и навреме. Паниката мисля да я озаптя с готвене и Фелини довечера.

Сигурна съм, че някой ден ще успея да обясня на някого как съм се чувствала наистина.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s