Орхидеята, моят най-добър слушател

Отдавна не се е случвало всички да сме така синхронизирани в умората, апатията, тъгата, безсилието. С когото и да се чуя, чувам едно и също, наистина. Нямам нищо за умно казване, както обичам да заявявам напоследък, мога единствено да разбера и да се припозная.

И на фона на това си мисля как в рамките на 2 седмици върнах ключове за две различни места. На едното никога повече няма да се върна, на другото отивам от време на време, но не по същия начин. Мога да изпиша ферман за символиката и метафорите на тези върнати ключове, но имам сили единствено да отбележа колко е странно, за пръв път от години ключодържателят ми е толкова лек, че ми отнема време да го намеря в джоба. Само две ключета има на него, само за две врати. Не мога добре да обясня защо това ме натъжава и озадачава. Трудно пускам, това е ясно.

От една година работя хоум офис, сама съм по цял ден и половината от вечерта. Обичам хоум офиса, рутината и тишината, но не и когато са комбинирани с нула социален живот. Най-голямото ми разнообразие е отново сама да обикалям квартала в обедната почивка или след работа, но по-скоро го правя заради движението, за разнообразие и дума не може да става. Щом аз съм така, дето имам толкова висок праг на усамотение, не ми се мисли как се справят екстровертите. Има дни, в които съм готова да получа нервен срив на улицата, както беше снощи. Исках да седна на земята и да се откажа от всичко, да гледам в една точка, докато евентуално някой не си ме прибере.

Мразя лятото. Чувствам се толкова спряла, колкото в някакъв особено задушлив августовски ден, в който от асфалта се носят изпарения и халюцинации. Мисля си, гледайки Гилмор, че ми се иска да съм за малко в началото на 20-те си години, да ходя на лекции. Не мога да повярвам, че съм била студент преди 10-12 години, това ме обърква. Отлично осъзнавам, че не съм била много по-щастлива преди, само съм била по-млада и с усещане за време, перспектива. Спокойна бях, че имам време за всичко, а сега не се усещам така, сигурно затова си мечтая за онова време понякога.

Никога не съм се чувствала едновременно толкова непривлекателна, глупава, неинтересна и безполезна. Знам, че много хора са така сега. И вече предупредих – не съм дошла да казвам нещо умно, просто си споделям, защото ако не правя това, просто ще се тъпча с храна, докато не ми стане лошо. Улавям се, че последните дни и дотам стигнах.

Ето нещо хубаво! По принцип един от талантите ми е да убивам растения, не знам как го правя, дори и кактусите пострадаха. Обаче вече месец и половина една орхидея не само че живее, ами и се разпуква и разпъпва (колко сладки думи!), та присъствах на магията на раждането. Искрено мога да кажа, че се зарадвах при тази поява на живот. Майката на бившия ми винаги си говореше с цветята, твърдеше, че е задължителна стъпка от грижата за тях. На мен тогава това ми се виждаше много налудничаво и смешно. Пък вижте ме сега – с усмивка гледам как слънцето пъпли по листенцата на орхидеята и да, случва се да й говоря.

2 Comments Add yours

  1. GalPetkova says:

    И аз се чувствам доста забила напоследък. Някак живнах, когато времето се пооправи. И видях слънцето. И аз вече не обичам особено лятото. Някак тежко го преживявам. Обаче така да се радвам на пролетта.

    Аз, която никога не съм купувала цветя си напълних дома с букети с лалета. Купих си нарциси, които още не са цъфнали.

    Убих си сукулента. Как може да имам такъв нюх към убийствата на растения. Сукулент! Дето трябва ехеее да живее дълъг и безгрижен живот. Преди седмица изхвърлих горкото спльоскано растение. Остана розовата му саксийка.

    В същото време се каня да гледам домати долу в градинката и съм си купила семена за полски цветя за пчелите и семена за подправки. Добре, че мама подготвя разсада за доматите. Не знам дали би оживял при мен.

    Интересното е, че единственото цвете, което е оцелявало при мен е орхидея. И така се беше разпъпила, че чак тежаха цветовете.

    Liked by 1 person

    1. Elion says:

      Аз за орхидеята чувам или че се гледа супер трудно, или супер лесно 😀

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s