Един: художник, фотограф, роман, сериал

Не направих майски пост, защото не ми се правеше, но пък усетих нужда за нещо като “скорошен обзор”. Малко по-стегнат, ясен и кратък го виждам в главата си, но още не мога да гарантирам.

Песен

María Isabel няма много песни, но и да имаше, аз сигурно пак щях да си въртя само Buy Your Own Flowers. Стане ли дума за жена, която си купува сама цветя, все ми иде да правя някакви намигвания към Мисис Далалуей. Дори и да пропусна, вие си знайте, че съм се спряла само от страх да не ми се изтърка препратката.

Сериал

Така и не прочетох “Малки пожари навсякъде”, поне две години се канех и все нещо се случваше, накрая я дарих в Читалнята. Не съм от хората, които могат цял уикенд да гледат епизоди, изморявам се, но погълнах лакомо осемте серии по един час. Историята през цялото време държи в напрежение, а в последните 3 серии има повече ретроспекции. Аз обожавам точно това и в книгите, и във филмите – възможността да се връщаш назад, за да разбереш защо героите днес са такива. Без миналото не мога да почувствам добре настоящето.Цвети е писала тук, на мен не ми се разказва. Ако ми се доверите – гледайте го и после ми пишете. Ако не – важното е да сме живи и здрави.

Художник

Will Barnet (1911 – 2012), починал на внушителните 101 години, е американски художник. Много често в картините му има животни, като преобладават котките и птиците. За дълигя си път минава през всякакви периоди и стилове, аз споделям няколко неща, с които го открих за пръв път.

Фотограф

Корицата ми в момента във ФБ е снимка на Pierre de Fenoÿl, затова мисля е удачно да го включа.

Книга

Последните няколко дни имах остра нужда да чета нещо, което грам да не асоциирам със себе си, исках тотално да се откъсна от моите си мисли и проблеми. Стори ми се най-подходящо това да се случи с “Живи” – един от най-значимите и продавани китайски романи, в който Ю Хуа пише за смазващия ботуш на ранния китайски тоталиризъм, за Културната революция и всички други прецакващи хората неща. Не че не си го знаех, ама нашият комунизъм направо е песен на славеи в сравнение с този на Мао Дзъдун. Чета, чета и направо умът ми не го побира как всичко това не е художествена измислица, а реалност. В авторовия предговор на китайското издание Хуа пише, че преди е бил враждебен към реализма, но после е осъзнал, че истинският творец търси истината и само истината. А специално пък китайските писатели имат толкова материал за документиране, че е грехота да вземат да залитат към някакви измишльотини. Това последното аз го заявявам, не Ю Хуа. Малко по-подробно съм писала тук.

Изложба

Ще си прекопирам поста от ФБ, защото съм мързелива и не ми се мисли друго 🙂

“Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи” в СБХ не е изложба, през която да минете ей така, да погледнете няколко красиви неща и директно да се насочите към “Фабрика Дъга” за капучино с дестилирани сълзи на кошута. Аз бях само половин час и смея да твърдя, че добих най-обща повърхностна представа. Набелязах си на какво да обърна внимание при следващото посещение, сновях трескаво между запазените писма и снимки на Борис и Славка (баща и дъщеря), защото наистина всичко има значение. За да си съставите пълна картина на техния живот и творчество трябва да ги поставите в контекст. Аз не съм голям разбирач, много често моята професионална арт критика се изразява в “да, тва е яко”, обаче обичам да ми дават наготово истории, нюанси, за да оживеят тези художници пред очите ми и да не бъдат анонимно присъствие зад боите.

Борис Денев е живял в години на войни, култура, просвета, комунизъм. Бил е изключително елегантен светски човек, деец, военен художник, част от бохемата. Разкошният му дом се е намирал на ул. “Шипка” и може би това е достатъчно, за да се досетите какво се случва с него след 1944 г. Зрелите години на дъщеря му Славка минават под познатия рефрен “дъщеря на предател на народа”. На Борис не му позволяват да рисува на открито, преживяват най-различни физически, психически, социални и финансови ограничения.

Много документи, фотографии, рисунки и картини се представят за първи път. Любопитно ми бе, например, че оперният певец Борис Христов идва в България специално за изложба на Борис Денев, иска да купи няколко негови картини, но получава отказ. Денев директно му ги подарява, а Христов му изпраща радио-грамофон “Миневра” и плочи на Бах в знак на благодарност.

Спомен на Лада Станчева, в който присъства и Славка Денева:

…с още няколко деца “играехме на театър” съчинени от нас пиески към нарисувани от Борис Денев декори. А тайно от родителите си пишехме стихотворения и анонимно ги четяхме по телефона на Дора Габе (тя търпеливо ги изслушваше…).

Борис Денев:

“Драги Петре, получихме ти пратката (свинско и наденица), тъкмо след бомбардировката на София. Трогнат бях от вниманието ти.”

СБХ е от любимите ми места и всъщност наистина отчетливо усещах липсата, докато траеше вековният ремонт. По някаква причина в 90 % от случаите ходя там сама и много, много рядко с друг. Има нещо в атмосферата, в самата сграда, което ме кара да се вглъбявам повече и да попадам в други светове, абсолютно несравнимо ми е като усещане.
По всичко личи, че препоръчвам изложбата, която е там до 14.07. Има много за гледане и четене, отидете с концентрация, вода и любопитство. Ако ви останат сили, има и още изложби в СБХ, но си мисля, че би се получило пренасищане, твърде взискателна към посетителя е “Отвъд картините”. В интернет има достатъчно картини, аз качвам съвсем малко неща от телефона, колкото да загатна.