Бълбукат в мен хаотични мисли и впечатления, минавам да ги излея.

С облекчение се отказах напълно да флиртувам с идеята за това, че бих могла да бъда поет. Не съм и няма да бъда. Не пиша достатъчно често, не редактирам добре, нямам желание за конкурси, публикации в ЛВ и дебют. Не казвам нищо ново, рециклирам и имитирам. Дори не съм предполагала колко голяма нужда имам да си го избистря, да го реша и да усетя, че това е правилното. Не знам дали след време няма да реша обратното, но в този конкретен момент усещам пълна липса на колебания. Алелуя!

***

Години наред ме глождеше идеята, че трябва да намеря призванието си, да му се отдам страстно, да кипя в работата, да се кича с ордена на някакъв талант, да казвам неща като няма да имаш и един работен ден, ако работиш това, което обичаш. Възможно е да съм се водила по мантрите на другите, малко да съм им завиждала, че са влюбени в това, което правят. Сравнявала съм се, дразнила съм се, трескаво съм ровичкала във фантазията да е друго. Избягвам да се заричам, както си личи, мога да говоря само за сега, не разполагам с познания за бъдещето ми аз. В момента съм една тридесетгодишна жена, която си смени професията, за да прави “нещо със сървъри”, което не разбира изцяло, в което се чувства леко изгубена и глупава. Все по-често обаче съзнателно избирам да преобладава любопитсвото от новото, а не добре познатият парализиращ ужас от опцията да се покажа некомпетентна и смешна. Не знам какво да отговоря на въпросите от близки ама това интересно ли ти е изобщо. Работата ми не е роман на Флобер, та няма как да ми е интересна в този смисъл на думата, но ми е любопитна в друг. За момента не искам да търся призванието си, ако има такова изобщо, искам точно това, което имам и ми дава настоящата позиция. После може да е друго, но се опитвам да не потъвам в послето, не искам да го гадая.

***

Сънувам, че съм остаряла, кожата ми е провиснала, никой не ме поглежда. Иначе чета интервюта и дискусии във ФБ на яки жени, които говорят супер яко и мъдро за старостта, иска ми се да вляза в техния тон, да се възмушавам на ужаса на младите от бръчки и менопауза, но изобщо не съм на този етап. Страх ме е, гадно ми е, не съм мъдра. Искам да съм млада и всичко да е пред мен. Гледам стари филми и по навик търся какво е станало с актьорите, къде са днес, живи ли са и неизбежно правя сравнението. Не мога да повярвам, че тази жена, която гледам във филм от 50-те, днес е друга. Не знам как минаха последните пет години, не знам как ще излетят идните 15. Уроците по приемане предстоят, но лошото е, че аз бързо се отегчавам и не си пиша домашните. Срам ме е, че не съм над нещата.

***

Намирам се за по-малко интересна напоследък, защото се идентифицирам с неправилните неща, пзоволявам си да ме определят. Снощи се чух как разказвам една история с ясната идея, че искам да забавлявам хората и те да ме харесат. Леко я преувеличих, но не можех да спра.

***

Мислех, че съм пуснала някои хора, но не бях. Сега наистина го направих и виждам разликата.

***

Съжалявам, че не опазих една тайна, която ми тежеше. Съжалявам, че изобщо знам тази тайна, не съм я искала, твърде много години е с мен. Не трябваше да ми я казваш.

***

Ще спра сега, защото логореята не прощава.