Този пост не цели биографична изчерпателност, просто получих импулс да споделя малко мисли за Лотрек, който ми е на сърце.

Преди години бях на една лекция, посветена на художника, която ме накара веднага да го заобичам. Ексцентрик, култова фигура, която се е подвизавала из кабаретата, редовен посетител на “Мулен Руж”, поредната странна арт птица на Монмартр. Наследник на аристократичен род, роден в замък, но с вродено костно заболяване, което го изолира от света през първата половина от живота му. Умира едва на 36 след много, много алкохол и тежък сифилис. Височината му от 150 см му създава огромни комплекси и проблеми.

Въпреки графското потекло и за ужас на родителите си, той се чувства най-добре при онези хора, които другите избягват – проститутките, наркоманите, бездомните, гуляйджиите, “пропадналите”. Рисува ги във всичките им състояния. Във филма за живота му “Lautrec” (1998) има една силна сцена, в която единствен след забавата отива при жените от бордея, хранещи се тихо и кротко, оглозгани от живота, болни, изморени и съсипани. Никой не иска да ги вижда така, камо ли да ги доближава.

Лотрек не е добре физически, но предизвиква на дуел художника Анри де Гру, който бил против участието на Ван Гог в изложбата “Двадесетте”. Много трудно преживява самоубийството на Ван Гог, когото чувства като брат.

Започва да става все по-популярен с плакатите си за “Мулен Руж” и за други увеселителни заведения, като междувременно се увлича и по литографията. Прави забележителни плакати за танцьорката Жана Аврил и певицата Ивет Гилбер.

Премества се официално да живее в публичен дом – на ул. “Мулен” в Париж. Благодарение на престоя си там се появява голямото му живописно платно “В салона на улица Мулен”, завършено през 1895 г.

Хулен, отхвърлян, скандален, почти винаги пиян, рисуващ от сутрин до вечер, за малко пациент в психиатрична клиника, верен приятел, непоправим женкар, бохем като по учебник, известен с прякора “гърбавия Дон Жуан”. От филма, лекцията и статиите за живота му оставям с впечатлението, че е бил човек с космическа самоирония.

Винаги съм проявявала интерес към плакатното изкуство, но никога не съм можела да назова 5 любими имена. Когато пък отидох преди 10 години в “Мулен Руж” и спах в хотел на Монмартър, бях в див екстаз. Много пъти мислено съм се връщала там, надявам се тази есен и на живо.

И така, това е кратката ми дописка за един от любимите ми постимпресионисти. Само за 36 години живот успява да остави наследство от около 600 картини, 330 литографии, 31 плаката, 9 гравюри „суха игла“, 3 монотипии и много рисунки и скици (според Уикипедия хиляди).