Бях в Пловдив миналия уикенд и съвсем умишлено нямах план, оставях се на случайността и настроението. И ето така неделя станах преди всички, намерих хубаво силно кафе, изпих го в тишина и мълчание, купих си книга на Жорж Батай, този скандален кукувец, и зачаках да отворят галериите.

Първо минах през баш Градската, която нямам никаква идея как за 194847-те ми посещения в Пловдив съм пропуснала. Та там открих мексиканска графика, а жената явно ме разпозна, че съм турист и ми препоръча да отида в галерия “Капана”, за да разгледам Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов. Поех с бодра крачка, била съм в тази галерия, а и градът още беше празен, само аз и един бездомник, който си накупи руска класика, но това е друга история.

Чапкънов, известен като Чапа, е един от най-разпознаваемите ни скулптори, илюстратори и сценографи. Винаги съм изпитвала страхопочитание към хората, които умеят с двете си ръце да направят лице, което да е толкова истинско, че сякаш всеки момент ще помръдне. Изключително щастлива съм, че успях да видя обаче части от самия процес, благодарение на Бакалов, който години наред документира работата на Чапкънов в ателието му. Виждаме Радой Ралин и Радичков в близък план, възхитителни кадри, въздействащи. Имаше изложени и пластични произведения, предоставени от частни лица. Нека другите частни лица взимат пример!

За мен най-интересното не е, че произведения на Чапа са показвани в Ермитажа, а че е един от двамата създатели на “Статуята на София”. А следващата книга, която ще си купя, е “И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи”, посветена на великите му и знакови срещи. Нямам идея как съм я пропуснала и защо чак сега супер случайно научих, че съществува.

Изложбата може да посетите до 25.02. На един влак разстояние е.