Не съм писала от два месеца и сега взех съзнателно решение да напиша нещо, защото иначе все живея с идеята, че нямам кой знае за какво казване. Но…нима съм си направила блога с идеята да пускам постове само при специални събития и особено остроумни мисли? Много ме е яд, че за пореден път не реагирах…

Завиждам на хората, които шерват на първи юни онзи цитат на ГГ, в който се казва, че никога няма да бъдем обичани така, както в детството. В смисъл? Колко са били обичани тези хора? Само аз ли не искам да бъда дете отново? Дори детска литература не мога да чета. Знам, че нашите са направили…

“Когато водата спре да се движи, става блато.” Това си записах от двете части на “Търси се” с Биляна Савова. Трансформиращо ми е да я слушам, да чета интервюта с нея, да мисля върху думите ѝ. Нямам какво да добавя, освен че съм за позаблатила напоследък.

Малките открития, докато отивам в обедната на тренировка: Окосената трева ухае на фреш от киви. Това ужасно ми хареса като прозрение. На връщане за всеки случай поспрях, за да се уверя, че съм права. Ако си притеснен и погледаш как вятърът минава през глухарчетата, ще ти стане веднага по-добре. Тревата е избуяла драматично през уикенда….

Мило дневниче, върнах се от Италия и чак не ми се вярва, защото от сутринта се опитвам да се сетя какво работя. Гледам тъпо мейли и работни чатове, не вдявам и ми се спи ужасно. Домът ми чака да го подредя. Много странно контрастира тукашната рутина с отминалите дни, наситени на емоции, крачки и гледки,…

Когато съм искрено тъжна и унила, не говоря с почти никого. Поръчвам си суши дори и да имам много храна в хладилника, после сядам сама в леглото, пускам си стар филм и го гледам с тъп празен поглед, докато не погълна всичко. Вървя измежду книгите си, отварям, прелиствам, затварям, чета по някое изречение, преподреждам. Влизам…

Магическия друг

Всеки ден ми се иска да напиша нещо, но се спирам. Наистина ли си заслужава да бъде разказано? А трябва ли да чакам върховен миг на философско откровение или необичайна случка, за да пиша в собствения ми блог? Някои мигове са толкова хубави и обикновени – ние двамата следобед в пощата. Бавим се, горещо е,…

Заглавието липсва

Чета си стари текстове в блога и съвсем спокойно мога да ги пребуликувам с днешна дата, никой няма да се усъмни. Просто защото мислите и страховете ми винаги са били едни и същи, и защото винаги са били “актуални” спрямо световното положение. За пореден път аз съм по детски удивена от това как само случайността…

По Джон Дън

Чувствам се глупаво, че толкова лесно ме наранява светът, че съм така впечатлителна, че попивам, плача, че отказвам да приема, че има лоши хора, не мога да повярвам, въртя се, будя се, питам се защо се случва, ужасът избутва крехкото усещане за безопаност, което и без това никога не е имало здрави мускули. От онези…

Философията на вторника

Не знам защо не е обществено прието да излезеш в ранна обедна почивка между 10 и 11, за да се отдадеш на размисли за чудото на живота. Понякога толкова внезапно и неочаквано идва някакво просветление, съчетано с физическо схващане и парализа, не можеш да помръднеш, защото всичко ти се струва откровение. Снежинките навън, историята на…

93

Прабаба ми днес става на 93, обадих й се да й честитя. Последната една година деменцията се е намъкнала в нея, обърква я, кара я да се чуди защо е в тази къща и кои са тези хора. Супер трудно ми е да разсъждавам за това, особено след книгата на Гупта. Замислих се какво знам…

Подреден хаос

Бълбукат в мен хаотични мисли и впечатления, минавам да ги излея. С облекчение се отказах напълно да флиртувам с идеята за това, че бих могла да бъда поет. Не съм и няма да бъда. Не пиша достатъчно често, не редактирам добре, нямам желание за конкурси, публикации в ЛВ и дебют. Не казвам нищо ново, рециклирам…

Бялото на дните

Не говорим сега за кукунделската пяна на дните от Борис Виан, а че падна първият сняг в София. Знам, че преобладаващото мнение за това е негативно, но аз съвсем съзнателно излязох в обедната почивка, за да се насладя на времето. Слънце и сняг – каква чудна комбинация! Допада ми повече дори от слънце и вода….

say no more

Месец и половина само не съм влизала, а на сигурно първата седмица си забравих паролата. Също така обмислям да си направя отделен блог само за дневник частта, тъй като усещам някакъв срам всичко да е на едно място. Споделям примерно ревю на книга в някоя група или го шерва издателството, и аз веднага си представям…

До свидания

Малко множко ми дойдоха сбогуванията напоследък. Заглавието е на руски, защото е по-лесно да кажеш чао на друг език. Мразя да ходя някъде за последно или да правя нещо за последно. Ужасно ми е емоционално, не знам къде да се дяна и как да обработя всички чувства. Искам да изцедя още нещо от момента, да…

За София с любов и вдъхновение

Пуснах този текст на статус във ФБ преди няколко дни, когато беше Денят на София. Препубликувам го тук без поправки, макар че, разбира се, виждам излишни и пропуснати неща. Но нищо, уча се на търпение по въпроса. Сега ще го избълвам на един дъх. София не е само гламурен брънч на Оборище. Не е само…

съботни безпокойства

Мисля си под врялата вода на душа колко неща искам да кажа, а дори не знам какви са те точно. Мисля си за това, което не споделям на глас пред приятелите ми и затова пиша тук. Мисля си за нещата, които не мога да споделя в блога, затова записвам на ръка в дневника. Мисля си…

*

Ох, какви наситени 10 дни! Цялата натрупана инертност, колебания, нерешителност експлоадираха, и то по добрия начин. Доволна съм от себе си, искам да го напиша това някъде, защото се случва човек да си каже – абе, добре се справям, реагирах адекватно. Бях стресирана, неуверена, но позволих и на другия глас да се включи, онзи, който…

Въпросникът на Пруст

Първо видях от Габи, после видях от Тея и накрая си казах, че искам и аз. Обичам да отговарям на въпроси, макар по-често да ми се е случвало аз да ги задавам. Тук пък може да прочетете отговорите на Дейвид Бауи. Кое смятате за най-голямото си постижение? Че не съм изгубила вярата си в любовта…

Фрагменти от лятото: розов стол под магнолия

Да, всички знаят, че лятото не ми е любим сезон. Ако имаше как, нямаше да е на четвърто място, а на по-далечно. Но тук искам да си записвам различни отрязъци, понякога на пръв поглед тотално незначителни, които нямам желание да споделя по друг начин, но в същото време искам да запомня. Ще мятам изречения, без…

Г като Грешка

Пак се улавям да го правя. Извинявам се, без да има за какво. Бързам да обясня, да се оправдая, да се подсигуря, че няма да спрат да ме харесват и обичат. Страх да не разочаровам и отблъсна. Имам неприятното усещане, че пиша един и същ блог пост от година и половина. Страх някой да не…

Кураж, сърце

За да си смел, трябва да те е страх. Ако не те е шубе и си супер чил за нещо, то не е смелост от твоя страна да го извършиш, а просто поредната рутина, която ти е комфортна. В този ред на мисли поне два пъти съм била смела през последните 3 месеца, което като…

silence

На чернова ме чакат толкова недописани постове, а аз не мога и не мога да ги довърша. По-трудно чета напоследък, по-трудно се изразявам и общо се чувствам блокирала да изкарвам смислени изречения от себе си. Странно, но забелязах, че повечето блогове на жени, които следя, също бяха значително по-мълчаливи от всякога. Да не би нещо…

Орхидеята, моят най-добър слушател

Отдавна не се е случвало всички да сме така синхронизирани в умората, апатията, тъгата, безсилието. С когото и да се чуя, чувам едно и също, наистина. Нямам нищо за умно казване, както обичам да заявявам напоследък, мога единствено да разбера и да се припозная. И на фона на това си мисля как в рамките на…

За домашно

да се науча: да не се чувствам виновна, когато вътрешно в себе си знам, че не съм. тоест да мога да понеса някой да ме укорява, да смята, че съм постъпила зле, да ми държи сметка, но аз да не позволявам това да ме разклаща. да мога да приема да не бъда одобрена и разбрана……

Хора и улици

От сутринта усещам как паниката се катери от низините на корема до врата, вече е май в устата. Та по този повод няма да мрънкам, а ще си припомня за вчерашния ден, който беше наистина хубав и всичко ми се стори така интересно. Докато чаках Пам пред НДК, лакомо оглеждах лицата на хората около мен,…

вместо заглавие – текст на песен

Изпитвам отново желание едновременно да залича всичко, което съм писала някъде, включително и блога, да се изключа от всички социални мрежи и да заживея в пещера, както и потребност да си изпея какво мисля и чувствам, да го направя обществено достояние. Отделно от това изобщо не мога да разбера защо толкова ме е срам да…

30 са новото 30

Едно е да се притесняваш през деня, съвсем друг левъл е да се събудиш рязко в 3 през нощта с anxiety, което е толкова силно, че не можеш да заспиш. От секундата на събуждане веднага започнах да въртя хоро от изречения в главата си, главно под знака на “как само си пропилях времето дотук”. Абсолютно…

обедни размишления

Мисля си за това, че приятелките ми, които в някакъв момент са ходили на терапия, се отличават по нещо. Забелязала съм, че те винаги ми казват няма нужда да се извиняваш, че не пишеш или нямаш време да се видим. По-рядко се обиждат от глупости, ценят личното си пространство и това на другия, не приемат…

24.01

Имам чувството, че някои неща ще ги забравя, а други ще променя с всяко следващо разказване. Преди 4 години дядо почина, но още отпреди това разказвам истории с него, защото са толкова смешни. Тези между него и баба не са, там е друго, но осъзнавам, че тази привидна несъвместимост, сякаш няма как да е бил…

Един случаен миг на невнимание

По Ланджев е чупливо като през януари и стъпките пораждат сеизмични зони. Чудя се как е възможно да сме толкова крехки, на една крачка от някакъв по-силен трус, който е способен да ни заличи завинаги. Не ме е напускало никога усещането, че само от някаква нелепа доза късмет или просто глупава случайност зависи всичко. Може…

2020

Всички знаем каква беше и каква не беше годината, колко е различна, как нищо подобно не ни се е случвало досега. Не знам дали подробно ми се говори за нещата, които изговорихме на гласови съобщения, по-скоро искам да изсипя нещо в моя любим хаотичен дух. Прочетох хубави книги, говорих доста по телефона. Август с Боряна…

God does not exist

Избягвам да пиша за нещо, което ме тормози от седмици, а от днес пък имам още един повод да го мисля. От една страна, не е моя лична история, а на близки, така че нямам право да я разказвам, а от друга, само може да натоваря някого допълнително. Затова ще бъда възможно най-уклончива и няма…

Age is just a number (дали?)

Никога не съм гледала толкова филми и сериали, колкото напоследък. Генерално се чувствам уютно вкъщи и се опитвам да не мисля колко време има до сезона, в който по-спокойно бихме могли да се видим с хората, които ни липсват. Помисля ли си за това, се гипсирам и стресирам, затова я карам седмица за седмица. Има…

л у к с

Понятието за лукс се променя. В момента лукс е да няма терористични актове например. Да не чета новини със свито сърце, чудейки се дали всички мои приятели са добре. Някои не могат да излизат от домовете си изобщо (Виена…), други остават без работа, трети вдигат температура и вече всичко ни ужасява почти еднакво, не знам…

Нищо ново под слънцето

Сънувам неща като огромни мъртви лебеди и кранчета, от които не спира да тече вода, колкото и да ги спирам. Също познати, които не ме поздравяват и ме подминават, случайни сценки на насилие, страх, такива работи, няма да ги тълкувам. Прочетох няколко много, ама много хубави книги, за които не написах нито ред и най-вероятно…

Седем окталиона атома

Тази вечер небето е като море, облаците са гигантска морска пяна, която приижда, после се отдръпва. Наблюдавах как поглъщат луната и я чаках отново да се появи. Беше ужасно красиво, когато къдравите крайчета на облаците проблясваха с нейната светлина. Абсолютно заслепена от космическите мащаби усетих, че всичко останало се смалява, неща като: някой започва нова…

“Раят е винаги другаде…”

Добре, че нямам пари. Ако имах спестявания, с които да живея спокойно месеци наред, да не кажа година, щях веднага да избягам от живота си (или пък да го заживея?). Щях да напусна работа още днес, щях да събера един малък сак и да наема ателие на “Асен Златаров”. После другаде, може и в квартал,…

Това на картинката съм аз, умилена от вълните на подкрепа и милощина, идващи към мен. Въпреки всичко, за което искрено не ми се мрънка в момента, съм благодарна, че имам приятели, които ми казваха неща като – хей, знам, че ти е зле, но може да полежиш на дивана тук с плюшената акула и да…

Някакви неща ме дърпат надолу, като аз май подпомагам процеса. Минавам да оставя тук за спомен това настроение и да си запиша, че не може, просто не може да не предстои хубав период. Няма как да си в безизходица завинаги, нали? Картинката я сложих, защото ми се струва важна. Защото знам, че си казвам неща,…

Извън кадър

Този пост можеше и да се казва “три дни оффлайн”. Направих минимално количество снимки, въпреки покъртително красивата природата и миговете, които по принцип бих нащракала. Така че извън кадър останаха: малкото еленче, което мина пред колата и ни погледна подозрително; водопадът, мъглата, планината; огромните пеперуди, които кръжаха около мен в хамака, а в този хамак…

Скоро не съм писала дневник пост, може би защото се опитвам да се отърва от себе си по някакъв начин. Мечтая си за дълъг период без физически дискомфорт, за красива дълга небесносиня рокля, пътешествие с хубав влак и почивка по женски. Иска ми се да имам генерално усещането, че всичко ще бъде наред. Като пресметна…

Когато бях малка ми казваха да не тичам бързо, защото ще падна и ще се претрепя. Да избягвам кучетата, защото ще ме ухапят. Да не се прибирам по тъмно, защото нещо ще ми се случи. Да не пия на купон, защото нещо ще ми се случи. Да не вярвам много на мъже, защото тогава пък…

Запазила съм си в Пинтерест серия от въпроси, подобни на заглавната снимка. Мисля в идните дни да отговоря на няколко от тях, започвам с какво имам нужда да приема днес: Че не всичко е под контрол и няма как да бъде – не знам какво ще се случи с мен или близки хора, както и…

Кратък обзор на това, което се случва в главата ми (пак си мисля – ама кой го интересува? мен, бе, мен, от мен за мен си е, което е супер). Работя хоум офис от оригиналния ми хоум, кучето спи и похърква, ям домашни череши и ягоди, които баба е пратила от село (тази, на която…

Приятелка да се наричам – първа радост е за мене

С Бени си пишем мейли, задаваме си лични въпроси, отговаряме си, опознаваме се постоянно една друга, дори когато си пращаме снимка на бананов хляб или гледка през прозореца. И не само. Осъзнах, че отговоря ли на неин въпрос, ми се избистря личното становище, не защото досега съм нямала идея какво е, но защото рядко сядаш…

Не знам дали е поради новия роман на ГГ, който чета сега, но много натрапчиво започнаха да ми се въртят в главата някакви спомени, към които хем искам да се върна, хем упорито избягвам – от вина, също от безсмислие, за какво ми е в крайна сметка? Освен това как да го разкажа, без да…

Припомням си най-важното: ИНСТРУКЦИЯ ПО РЕМОНТ НА КАРМАТА: ТОЧКИ 1-4 1. Намери достатъчно хранаи се наяж. 2. Намери тихо място за съни се наспи. 3. Намали интелектуалния и емоционален шум,докато откриеш своята тишинаи слушай. 4. Ричард Бротиганпревод: Георги Ангелов

Под килима

Искам да съм жена, която чистенето я успокоява. Такава, на която апартаментът винаги блести, и когато и да й отидеш на гости, е като визитна картичка от Пинтерест. Не стига, че не ми действа релаксиращо, а се чувствам прецакана от изгубеното време плюс с усещането, че не съм изчистила както трябва. Извършването на санитарния минимум…

Доизострям си чувствителността с книга на Йосефине Клоугарт и думите й “непрекъснато се сдобиваме с ново минало, което да си спомняме”, но това е днес, нямам оправдание за предишните дни, когато вечер се отдавах на безцелно ровичкане из албуми на лаптопа и естествено попаднах на неща, от които ми стана свито, болно и сантиментално. Това…