Орхидеята, моят най-добър слушател

Отдавна не се е случвало всички да сме така синхронизирани в умората, апатията, тъгата, безсилието. С когото и да се чуя, чувам едно и също, наистина. Нямам нищо за умно казване, както обичам да заявявам напоследък, мога единствено да разбера и да се припозная. И на фона на това си мисля как в рамките на…

За домашно

да се науча: да не се чувствам виновна, когато вътрешно в себе си знам, че не съм. тоест да мога да понеса някой да ме укорява, да смята, че съм постъпила зле, да ми държи сметка, но аз да не позволявам това да ме разклаща. да мога да приема да не бъда одобрена и разбрана……

Хора и улици

От сутринта усещам как паниката се катери от низините на корема до врата, вече е май в устата. Та по този повод няма да мрънкам, а ще си припомня за вчерашния ден, който беше наистина хубав и всичко ми се стори така интересно. Докато чаках Пам пред НДК, лакомо оглеждах лицата на хората около мен,…

вместо заглавие – текст на песен

Изпитвам отново желание едновременно да залича всичко, което съм писала някъде, включително и блога, да се изключа от всички социални мрежи и да заживея в пещера, както и потребност да си изпея какво мисля и чувствам, да го направя обществено достояние. Отделно от това изобщо не мога да разбера защо толкова ме е срам да…

30 са новото 30

Едно е да се притесняваш през деня, съвсем друг левъл е да се събудиш рязко в 3 през нощта с anxiety, което е толкова силно, че не можеш да заспиш. От секундата на събуждане веднага започнах да въртя хоро от изречения в главата си, главно под знака на “как само си пропилях времето дотук”. Абсолютно…

обедни размишления

Мисля си за това, че приятелките ми, които в някакъв момент са ходили на терапия, се отличават по нещо. Забелязала съм, че те винаги ми казват няма нужда да се извиняваш, че не пишеш или нямаш време да се видим. По-рядко се обиждат от глупости, ценят личното си пространство и това на другия, не приемат…

24.01

Имам чувството, че някои неща ще ги забравя, а други ще променя с всяко следващо разказване. Преди 4 години дядо почина, но още отпреди това разказвам истории с него, защото са толкова смешни. Тези между него и баба не са, там е друго, но осъзнавам, че тази привидна несъвместимост, сякаш няма как да е бил…

Един случаен миг на невнимание

По Ланджев е чупливо като през януари и стъпките пораждат сеизмични зони. Чудя се как е възможно да сме толкова крехки, на една крачка от някакъв по-силен трус, който е способен да ни заличи завинаги. Не ме е напускало никога усещането, че само от някаква нелепа доза късмет или просто глупава случайност зависи всичко. Може…

2020

Всички знаем каква беше и каква не беше годината, колко е различна, как нищо подобно не ни се е случвало досега. Не знам дали подробно ми се говори за нещата, които изговорихме на гласови съобщения, по-скоро искам да изсипя нещо в моя любим хаотичен дух. Прочетох хубави книги, говорих доста по телефона. Август с Боряна…

God does not exist

Избягвам да пиша за нещо, което ме тормози от седмици, а от днес пък имам още един повод да го мисля. От една страна, не е моя лична история, а на близки, така че нямам право да я разказвам, а от друга, само може да натоваря някого допълнително. Затова ще бъда възможно най-уклончива и няма…

Age is just a number (дали?)

Никога не съм гледала толкова филми и сериали, колкото напоследък. Генерално се чувствам уютно вкъщи и се опитвам да не мисля колко време има до сезона, в който по-спокойно бихме могли да се видим с хората, които ни липсват. Помисля ли си за това, се гипсирам и стресирам, затова я карам седмица за седмица. Има…

л у к с

Понятието за лукс се променя. В момента лукс е да няма терористични актове например. Да не чета новини със свито сърце, чудейки се дали всички мои приятели са добре. Някои не могат да излизат от домовете си изобщо (Виена…), други остават без работа, трети вдигат температура и вече всичко ни ужасява почти еднакво, не знам…

Нищо ново под слънцето

Сънувам неща като огромни мъртви лебеди и кранчета, от които не спира да тече вода, колкото и да ги спирам. Също познати, които не ме поздравяват и ме подминават, случайни сценки на насилие, страх, такива работи, няма да ги тълкувам. Прочетох няколко много, ама много хубави книги, за които не написах нито ред и най-вероятно…

Седем окталиона атома

Тази вечер небето е като море, облаците са гигантска морска пяна, която приижда, после се отдръпва. Наблюдавах как поглъщат луната и я чаках отново да се появи. Беше ужасно красиво, когато къдравите крайчета на облаците проблясваха с нейната светлина. Абсолютно заслепена от космическите мащаби усетих, че всичко останало се смалява, неща като: някой започва нова…

“Раят е винаги другаде…”

Добре, че нямам пари. Ако имах спестявания, с които да живея спокойно месеци наред, да не кажа година, щях веднага да избягам от живота си (или пък да го заживея?). Щях да напусна работа още днес, щях да събера един малък сак и да наема ателие на “Асен Златаров”. После другаде, може и в квартал,…

Това на картинката съм аз, умилена от вълните на подкрепа и милощина, идващи към мен. Въпреки всичко, за което искрено не ми се мрънка в момента, съм благодарна, че имам приятели, които ми казваха неща като – хей, знам, че ти е зле, но може да полежиш на дивана тук с плюшената акула и да…

Някакви неща ме дърпат надолу, като аз май подпомагам процеса. Минавам да оставя тук за спомен това настроение и да си запиша, че не може, просто не може да не предстои хубав период. Няма как да си в безизходица завинаги, нали? Картинката я сложих, защото ми се струва важна. Защото знам, че си казвам неща,…

Извън кадър

Този пост можеше и да се казва “три дни оффлайн”. Направих минимално количество снимки, въпреки покъртително красивата природата и миговете, които по принцип бих нащракала. Така че извън кадър останаха: малкото еленче, което мина пред колата и ни погледна подозрително; водопадът, мъглата, планината; огромните пеперуди, които кръжаха около мен в хамака, а в този хамак…

Скоро не съм писала дневник пост, може би защото се опитвам да се отърва от себе си по някакъв начин. Мечтая си за дълъг период без физически дискомфорт, за красива дълга небесносиня рокля, пътешествие с хубав влак и почивка по женски. Иска ми се да имам генерално усещането, че всичко ще бъде наред. Като пресметна…

Когато бях малка ми казваха да не тичам бързо, защото ще падна и ще се претрепя. Да избягвам кучетата, защото ще ме ухапят. Да не се прибирам по тъмно, защото нещо ще ми се случи. Да не пия на купон, защото нещо ще ми се случи. Да не вярвам много на мъже, защото тогава пък…

Запазила съм си в Пинтерест серия от въпроси, подобни на заглавната снимка. Мисля в идните дни да отговоря на няколко от тях, започвам с какво имам нужда да приема днес: Че не всичко е под контрол и няма как да бъде – не знам какво ще се случи с мен или близки хора, както и…

Кратък обзор на това, което се случва в главата ми (пак си мисля – ама кой го интересува? мен, бе, мен, от мен за мен си е, което е супер). Работя хоум офис от оригиналния ми хоум, кучето спи и похърква, ям домашни череши и ягоди, които баба е пратила от село (тази, на която…

Приятелка да се наричам – първа радост е за мене

С Бени си пишем мейли, задаваме си лични въпроси, отговаряме си, опознаваме се постоянно една друга, дори когато си пращаме снимка на бананов хляб или гледка през прозореца. И не само. Осъзнах, че отговоря ли на неин въпрос, ми се избистря личното становище, не защото досега съм нямала идея какво е, но защото рядко сядаш…

Не знам дали е поради новия роман на ГГ, който чета сега, но много натрапчиво започнаха да ми се въртят в главата някакви спомени, към които хем искам да се върна, хем упорито избягвам – от вина, също от безсмислие, за какво ми е в крайна сметка? Освен това как да го разкажа, без да…

Припомням си най-важното: ИНСТРУКЦИЯ ПО РЕМОНТ НА КАРМАТА: ТОЧКИ 1-4 1. Намери достатъчно хранаи се наяж. 2. Намери тихо място за съни се наспи. 3. Намали интелектуалния и емоционален шум,докато откриеш своята тишинаи слушай. 4. Ричард Бротиганпревод: Георги Ангелов

Под килима

Искам да съм жена, която чистенето я успокоява. Такава, на която апартаментът винаги блести, и когато и да й отидеш на гости, е като визитна картичка от Пинтерест. Не стига, че не ми действа релаксиращо, а се чувствам прецакана от изгубеното време плюс с усещането, че не съм изчистила както трябва. Извършването на санитарния минимум…

Доизострям си чувствителността с книга на Йосефине Клоугарт и думите й “непрекъснато се сдобиваме с ново минало, което да си спомняме”, но това е днес, нямам оправдание за предишните дни, когато вечер се отдавах на безцелно ровичкане из албуми на лаптопа и естествено попаднах на неща, от които ми стана свито, болно и сантиментално. Това…

Чувствам се уморена от хората, които тръбят навсякъде, че няма да сме същите никога вече. Едни смятат, че ще излезем по-добри от положението, а други – обратното. Аз мисля, че ще сме си такива, каквито сме, може би с една идея по-угрижени, но не вярвам честно казано в драстичните вътрешни промени. Сигурно в началото ще…

“мигове на изострено усещане и просветление”

Днес се заговорих с човека от пекарната, който дори в кризисни ситуации е мил, както би трябвало да бъде, не знам защо го отбелязвам, сякаш е нещо извънредно. Все пак в момента всичко ми прави огромно впечатление, станала съм свръхчувствителна по нов начин. Всъщност аз подходих към него – попитах го как е и той…

Неща, които харесвам в себе си

Участвах във ФБ предизвикателството да споделиш неща, от които те е срам – първоначално изпитах облекчение, все едно съм изплюла нещо, което отдавна ми е седяло в гърлото, но разбира се вечерта, когато си легнах, започнах да се въртя в леглото и да съжалявам, обливаха ме вълни на срам, започнах да си представям кои хора…

Нищослучване

Не знам защо, но няколко спомена, които сякаш нямат смисъл и нямат общо помежду си, постоянно се блъскат в главата ми и напират да излязат. Или поне изискват да бъдат написани и споделени някъде, за да не потънат в забрава. Как може това да е първият ми пост в блога? Още не се ориентирам в…