“Момичето с гръмовния глас” – Аби Даре

Много харесвам книгите на Яа Джаси и Айобами Адебайо, които Orange Books издадоха и затова нямах никакви колебания за “Момичето с гръмовния глас” от Аби Даре. Благодарение на изброените имена научих много за живота в различни точки на Африка и за нерешените проблеми с половата дискриминация (за които, естествено, предполагах това-онова, но нямах конкретни факти)….

“Берта Исла” – Хавиер Мариас

Очевидно доста харесвам Хавиер Мариас, снимката е достатъчно красноречива. Дори от Вирджиния Улф нямам девет книги в библиотеката. Нали знаете колко е трудно да опишете защо обичате даден човек, примерно приятел. Изброявате някакви качества, случки, причини, но на страничния наблюдател му звучат обикновено, може да припознае в тях още доста хора, не вижда защо за…

Нели Станева – “Другото време”

Бях забравила колко трудно се пише за поезия. Прочитът на всяка една стихосбирка е толкова личен, че когато пишеш за нея, няма как, разкриваш и себе си. Познавам Нели Станева благодарение на блога ѝ, където споделя поезия, проза, снимки и всякакви трудни за дефиниране неща. И въпреки че следя всичко, което публикува, в “Другото време”…

“Направени от вина” – Йоанна Елми

Никой няма да попита какво дреме в телата на децата на прехода. Нашата история едва ли ще заеме и две-три изречения в учебник, пълен с митове и легенди. Пораснахме и се превърнахме в статистика, заминали и останали. Не знам дали някой ще попита, но Йоанна Елми ще отговори на всички въпроси, които не сме успели…

“По релсите” – Невена Митрополитска

Новият роман на Невена Митрополитска потвърждава мнението ми, че добрите български жени прозаици са повече от мъжете. “По релсите” вплита много теми, показва различни гледни точки, любопитен е в исторически аспект и сюжетът му не издиша в нито един момент, не се размива, а напротив – постоянно набира скорост, изяснява, навързва логически нишките. Най-очевидната тема…

“Миракъл Крийк” – Анджи Ким

“Миракъл Крийк” (Orange Books, преводач: Майре Буюклиева) е толкова многопластова книга, че нямам идея откъде да започна. Бях на ръба да не пиша нищо, защото всичко ми се вижда крайно недостатъчно, обаче, от друга страна, съм ядосана, че по книжните групи има сравнително слаб отзвук. Ехо, хора, тази книга е жестока! Беше толкова лесно да…

“Будният ум” – Санджай Гупта

Не мога да си представя човек, на когото тази книга не би била поне малко полезна. Предварителната ми информация беше: развенчани митове за мозъка, неврогенеза, невропластичност, усмихнат лекар на корицата, който ще ни каже, че има шанс да забавим или предотвратим Алцхаймер. Хем ентусиазирано, хем скептично я взех, мислейки си “бе да бе, ако генетично…

“Удавниците” – Дженифър Макмеън

Много ми се иска да знаех тази история на някой момичешки лагер. Мен винаги успяваха да ме сплашат вечер, когато в тъмното със злокобен глас разказваха за призраци, Дама Пика, вампири, а аз толкова се впачетлявах, че после една седмица исках да спя на светната лампа. Нищо, със задоволоство си представям, че променям миналото. На…

“Болка” – Цруя Шалев

Първият ми досег с книга на Цруя Шалев мога да сравня с реална среща: запознаваш се с напълно нов за теб човек, сядаш и си говориш с него, той хем те дразни, провокира, влудява на моменти, хем не можеш да спреш да го слушаш. Искаш да му опонираш за някои неща, но гледаш и да…

“Орикс и Крейк” – Маргарет Атууд

На теория “Орикс и Крейк” не би трябвало да е моето четиво, рядко посягам към спекулативна проза и избягвам научна фантастика. На всичкото отгоре цели два сериала са ме отказвали от романите на Атууд, спогодих се единствено с “Одисеята на Пенелопа”. Въпреки всичко изброено преди няколко дни скептично седнах да чета издадената през 2003 г….

“Отгласи. Разговори с Цочо Бояджиев.”

Четох тази книга бавно и напоително. От корицата става ясно, че съдържа разговори с Цоцо Бояджиев, проведени са от професор Атанас Стаматов, негов приятел и съмишленик. За Цочо Бояджиев знаем основните неща, наясно сме какви сложни дисциплини преподава, какви книги е написал, харесваме фотографиите му, аз лично изпитвам истински респект, затова и посегнах към интервютата…

“Към езерото” – Капка Касабова

За малко да се разминем с най-новата книга на Капка Касабова – “Към езерото” (ИК “Жанет 45”). Корицата ме привличаше, а и не бях чела нищо от авторката, но на няколко места попадах на лаконичното: “това е книга за Охридското езеро”, а аз, честно казано, си мислех – супер, но не ми се чете книга…

“Писма на Омар до бъдещата му съпруга” – Рене Карабаш

Не знам дали е странно, но за мен е забавно, че малко след като прочетох “Писма на Омар до бъдещата му съпруга”, започнах правилата на Джордан Питърсън. В първото правило се обръща специално внимание на…омарите. Той говори за това, че благодарение на техните видими с просто око неврони сме успели да разберем повече за структурата…

“В памет на паметта” – Мария Степанова

С огромно страхопочитание поглеждах към “В памет на паметта”, минаваха месеци и аз все не се престрашавах да я започна, намирах си оправдания, отлагах във времето, твърдях, че “само да дочета еди-кое си и тогава наистина”. Предварително бях респектирана от ревютата, които публикуваха мои приятели и познати (линкове ще има за всички от сърце накрая),…

“Непознаваемо царство” – Яа Джаси

Много харесах Яа Джаси с дебютния й роман “Завръщане”, писах за него тук и макар да са минали три години вече и да не помня детайли, съвсем добре мога да възстановя читателския кеф, който изпитвах. При новината за появата на “Непознаваемо царство” ми беше ясно, че няма да пропусна и втората книга със страхотната корица…

“Джони Паник и Библията на сънищата” – Силвия Плат

Защото сънуващият е просто крехък съсъд за делото на великия Майстор на сънища. Цяло събитие е, че се появи нещо от Силвия Плат на български, предвид колко слабо е представена у нас. Нямах никакви колебания дали да чета “Джони Паник” и зарязах всичко, което бях подхванала, за да потъна в 555 страници разкази, дневници и…

“Ти го каза” – Кони Палмен

Всеки от нас е лошият в нечия история, колкото и да ни е неприятно да го признаем. Същата тази история най-вероятно обаче от наша гледна точка е съвсем различна, тя ни оневинява, оправдава и прехвърля вината и отговорността на другия замесен. Тръгне ли човек да разказва, да обяснява, започне ли един сюжет да минава от…

” Лицето ти утре I. Треска и копие” – Хавиер Мариас

Хавиер Мариас е от любимите ми автори и съвсем умишлено цяла година отлагах прочита на трилогията му, придържайки се към идеята за отложеното удоволствие. Една вечер обаче не издържах и въпреки всички подхванати четива, посегнах към “Лицето ти утре I. Треска и копие”, защото знаех, че имам нужда от неговите думи (божке, какво ще правя,…

“Звуци” – Набоков

Ще споделя тук това, което написах в една книжна група, просто защото ми е важно и в блога да го има. Ех, чудни дни имах с този сборник, толкова чудни, че отдадох цялото си внимание на “Звуци” и не четях паралелно нищо друго. Разбира се, че знаех, че ще ми харесат разказите, все пак това…

“Изкуството на романа” – Милан Кундера

Кундера е от любимите ми автори, а едва тази година започнах да се запознавам и с нехудожествените му книги. За съжаление за “Една среща” написах кратък отзив тук, без да събера сили, мотивация и кураж за ревю. Затова и си обещах да мисля по-малко и просто да действам с “Изкуството на романа”. Както казва и…

“Поздрави от Хадес” – Яница Радева

Стивън Фрай в “Митове” пише, че „митовете са плодове на въображението, изпълнени със символика“. Последната една година в мен се събуди внезапен и неочакван интерес към тези разкази, имащи толкова основополагаща роля, че без тях не бихме могли да си представим развитието на световната култура. Последно прочетох “Одисеята на Пенелопа” от Атууд и съвсем уверено…

“София (сънища и спомени)” – Владимир Левчев

Много обичам поезията и на двамата Левчеви, а последните години усилено клоня към Владимир Левчев. Това издание страшно ми хареса, може би заради нестандартната комбинация от стихотворения, спомени, сънища, места в София, снимки със семейството в различни периоди от живота, дори откъс от първия роман, който е започнал да пише на седем години. Няма да…

“Морякът, комуто морето обърна гръб” – Юкио Мишима

“Морякът, комуто морето обърна гръб” (изд. “Апостроф”) е малка красива книга – красива в заглавието, в корицата и в изумителната образност, на която Юкио Мишима подчинява историята. Ако се зачетете в отзиви за романа, ще ви направи впечатление, че всички го определят като “жесток”, какъвто бе и за мен. Сцената с малкото коте не е…

“Мъжът, който взе жена си за шапка” – Оливър Сакс

Г-н П. беше изтъкната фигура в музикалния свят – в течение на много години певец, а след това учител в местното Музикално училище. Именно там, в общуването с учениците, за първи път се проявили неговите странни проблеми. Понякога пред него заставал ученик и г-н П. не го разпознавал – по-точно не разпознавал лицето му. В…

“Самотни пътешествия” – Йосиф Бродски

“Самотни пътешествия” е третият том с есета на български на Бродски, а за мен първи, досега винаги съм го обичала и откривала чрез поезията. Есетата ме изумиха с ерудицията на автора, познанията му пускат пипала във всякакви области – история, география, митология, литература, философия. И в същото време си личи, че нищо не помни умишлено,…

“Да събудиш тигъра. Лекуване на травмата.” – Питър Левин

Както се шегувам напоследък – кой какво прави, аз чета за травмите. След “Тялото помни”, за която писах подробно тук, се насочих към “Да събудиш тигъра” (изд. Изток-Запад, преводач: Мариана Екимова-Мелнишка), но нямам намерение да правя сравнение между двете, би било неуместно. Темата е обща, но подходът, примерите и текстът не са съпоставими. Все пак…

“Братовчедката на Зорбас” – Рене Карабаш

Бях забравила колко трудно се пише за поезия, сигурно от месец се приканвам сама за този пост безуспешно. Може би защото в прозата не са така сгъстени емоциите или защото там човек може да се разпростре на тема сюжет и какво ли още не, може би затова е в пъти по-лесно да напишеш ревю за…

“свобода не познавам, освен свободата да съм в някого затворник”

Това стихотворение на Луис Сернуда страшно ми хареса, прочетох го няколко пъти, а болднатото изречение е болднато, защото не може да не бъде болднато. Тук има още няколко негови неща на български, “Уморен съм” ми е второто по любимост. Знам, че има преведена книга, но не я откривам никъде налична… Ако човек можеше да изкаже…

“Говори с Нева”

Напоследък имам късмета да чета книги, които ме терапевтират. Те, разбира се, не правят предварително подобна заявка, а аз от своя страна не очаквам нищо подобно, но след последната страница се чувствам сякаш някой се е погрижил да бъда добре. “Говори с Нева” (ИК “Жанет 45”) е свидетелство за нашето приятелство. Включени са 43 миникоренспонденции…

“Американа” – Чимаманда Нгози Адичи

Не искам директно да започвам с впечатления за романа, без да кажа няколко думи за авторката, защото ми се струва, че една от причините да очаквахме “Американа” на български толкова много, е от интерес към Чимаманда Нгози Адичи. В повечето случаи сякаш след прочита на книга започвам да търся повече за този, който я е…

“Тялото помни” – Бесел ван дер Колк

Последните седмици надух главите на всички около мен за супер яката книга, която чета. Изпращах цитати на приятели, звънях им по телефона, въртях се в кръг из нас и трескаво препрочитах пасажи, след което си лягах и не спирах да мисля за “Тялото помни” и за всички онези хора, които Бесел ван дер Колк споменава….

Макбетовски поглед към “Сърце тъй бяло” от Хавиер Мариас

“Сърце тъй бяло” е много по-трудна за коментиране книга, отколкото си мислех. Хавиер Мариас е автор, който усетих като “много мой” още с “Влюбванията” и веднага се сдобих с трилогията му, към която обаче още не съм посегнала. За сметка на това в една антикварна книжарница забелязах сред всички купчини литература именно “Сърце тъй бяло”…

Безкрайна “Нощ в Каракас”

В интервю (което може да прочетете тук) Карина Сайнс Борго казва, че журналистиката дават отговори, докато художествената литература задава въпроси, което мисля се е получило наистина с романа й “Нощ в Каракас” (изд. “Жанет 45”, преводач: Анелия Петрунова), в който разказва за родната си страна Венесуела (признавам си, че аз я произнасям с “ц”), в…

“Колко малко шум вдигат истинските чудеса…”

Взех две книги от апартамента на дядо, след като той почина. От едната изпадна мое стихотворение за него, писано в детството…на всичкото отгоре беше между страниците на Ерих Кестнер – “Когато бях малко момче”. Още не съм я чела, но посегнах към другата – избрано от Екзюпери. Много ме впечатли есето “Писмо до един заложник”…

„Митове“ от Стивън Фрай – истории, с които можем да си обясним света

„…не е необходимо да знаете нищо, за да прочетете тази книга; тя започва с една празна вселена“ Много обичам книги, които са подходящи както за добре запознати с темата читатели, така и за такива, които тепърва навлизат в същината й. Универсалността на „Митове“ от Стивън Фрай се изразява в това, че тя не претендира за…