“Орикс и Крейк” – Маргарет Атууд

На теория “Орикс и Крейк” не би трябвало да е моето четиво, рядко посягам към спекулативна проза и избягвам научна фантастика. На всичкото отгоре цели два сериала са ме отказвали от романите на Атууд, спогодих се единствено с “Одисеята на Пенелопа”. Въпреки всичко изброено преди няколко дни скептично седнах да чета издадената през 2003 г….

“Отгласи. Разговори с Цочо Бояджиев.”

Четох тази книга бавно и напоително. От корицата става ясно, че съдържа разговори с Цоцо Бояджиев, проведени са от професор Атанас Стаматов, негов приятел и съмишленик. За Цочо Бояджиев знаем основните неща, наясно сме какви сложни дисциплини преподава, какви книги е написал, харесваме фотографиите му, аз лично изпитвам истински респект, затова и посегнах към интервютата…

“Към езерото” – Капка Касабова

За малко да се разминем с най-новата книга на Капка Касабова – “Към езерото” (ИК “Жанет 45”). Корицата ме привличаше, а и не бях чела нищо от авторката, но на няколко места попадах на лаконичното: “това е книга за Охридското езеро”, а аз, честно казано, си мислех – супер, но не ми се чете книга…

“Писма на Омар до бъдещата му съпруга” – Рене Карабаш

Не знам дали е странно, но за мен е забавно, че малко след като прочетох “Писма на Омар до бъдещата му съпруга”, започнах правилата на Джордан Питърсън. В първото правило се обръща специално внимание на…омарите. Той говори за това, че благодарение на техните видими с просто око неврони сме успели да разберем повече за структурата…

“В памет на паметта” – Мария Степанова

С огромно страхопочитание поглеждах към “В памет на паметта”, минаваха месеци и аз все не се престрашавах да я започна, намирах си оправдания, отлагах във времето, твърдях, че “само да дочета еди-кое си и тогава наистина”. Предварително бях респектирана от ревютата, които публикуваха мои приятели и познати (линкове ще има за всички от сърце накрая),…

“Непознаваемо царство” – Яа Джаси

Много харесах Яа Джаси с дебютния й роман “Завръщане”, писах за него тук и макар да са минали три години вече и да не помня детайли, съвсем добре мога да възстановя читателския кеф, който изпитвах. При новината за появата на “Непознаваемо царство” ми беше ясно, че няма да пропусна и втората книга със страхотната корица…

“Джони Паник и Библията на сънищата” – Силвия Плат

Защото сънуващият е просто крехък съсъд за делото на великия Майстор на сънища. Цяло събитие е, че се появи нещо от Силвия Плат на български, предвид колко слабо е представена у нас. Нямах никакви колебания дали да чета “Джони Паник” и зарязах всичко, което бях подхванала, за да потъна в 555 страници разкази, дневници и…

“Ти го каза” – Кони Палмен

Всеки от нас е лошият в нечия история, колкото и да ни е неприятно да го признаем. Същата тази история най-вероятно обаче от наша гледна точка е съвсем различна, тя ни оневинява, оправдава и прехвърля вината и отговорността на другия замесен. Тръгне ли човек да разказва, да обяснява, започне ли един сюжет да минава от…

” Лицето ти утре I. Треска и копие” – Хавиер Мариас

Хавиер Мариас е от любимите ми автори и съвсем умишлено цяла година отлагах прочита на трилогията му, придържайки се към идеята за отложеното удоволствие. Една вечер обаче не издържах и въпреки всички подхванати четива, посегнах към “Лицето ти утре I. Треска и копие”, защото знаех, че имам нужда от неговите думи (божке, какво ще правя,…

“Звуци” – Набоков

Ще споделя тук това, което написах в една книжна група, просто защото ми е важно и в блога да го има. Ех, чудни дни имах с този сборник, толкова чудни, че отдадох цялото си внимание на “Звуци” и не четях паралелно нищо друго. Разбира се, че знаех, че ще ми харесат разказите, все пак това…

“Изкуството на романа” – Милан Кундера

Кундера е от любимите ми автори, а едва тази година започнах да се запознавам и с нехудожествените му книги. За съжаление за “Една среща” написах кратък отзив тук, без да събера сили, мотивация и кураж за ревю. Затова и си обещах да мисля по-малко и просто да действам с “Изкуството на романа”. Както казва и…

“Поздрави от Хадес” – Яница Радева

Стивън Фрай в “Митове” пише, че „митовете са плодове на въображението, изпълнени със символика“. Последната една година в мен се събуди внезапен и неочакван интерес към тези разкази, имащи толкова основополагаща роля, че без тях не бихме могли да си представим развитието на световната култура. Последно прочетох “Одисеята на Пенелопа” от Атууд и съвсем уверено…

“София (сънища и спомени)” – Владимир Левчев

Много обичам поезията и на двамата Левчеви, а последните години усилено клоня към Владимир Левчев. Това издание страшно ми хареса, може би заради нестандартната комбинация от стихотворения, спомени, сънища, места в София, снимки със семейството в различни периоди от живота, дори откъс от първия роман, който е започнал да пише на седем години. Няма да…

“Морякът, комуто морето обърна гръб” – Юкио Мишима

“Морякът, комуто морето обърна гръб” (изд. “Апостроф”) е малка красива книга – красива в заглавието, в корицата и в изумителната образност, на която Юкио Мишима подчинява историята. Ако се зачетете в отзиви за романа, ще ви направи впечатление, че всички го определят като “жесток”, какъвто бе и за мен. Сцената с малкото коте не е…

“Мъжът, който взе жена си за шапка” – Оливър Сакс

Г-н П. беше изтъкната фигура в музикалния свят – в течение на много години певец, а след това учител в местното Музикално училище. Именно там, в общуването с учениците, за първи път се проявили неговите странни проблеми. Понякога пред него заставал ученик и г-н П. не го разпознавал – по-точно не разпознавал лицето му. В…

“Самотни пътешествия” – Йосиф Бродски

“Самотни пътешествия” е третият том с есета на български на Бродски, а за мен първи, досега винаги съм го обичала и откривала чрез поезията. Есетата ме изумиха с ерудицията на автора, познанията му пускат пипала във всякакви области – история, география, митология, литература, философия. И в същото време си личи, че нищо не помни умишлено,…

“Да събудиш тигъра. Лекуване на травмата.” – Питър Левин

Както се шегувам напоследък – кой какво прави, аз чета за травмите. След “Тялото помни”, за която писах подробно тук, се насочих към “Да събудиш тигъра” (изд. Изток-Запад, преводач: Мариана Екимова-Мелнишка), но нямам намерение да правя сравнение между двете, би било неуместно. Темата е обща, но подходът, примерите и текстът не са съпоставими. Все пак…

“Братовчедката на Зорбас” – Рене Карабаш

Бях забравила колко трудно се пише за поезия, сигурно от месец се приканвам сама за този пост безуспешно. Може би защото в прозата не са така сгъстени емоциите или защото там човек може да се разпростре на тема сюжет и какво ли още не, може би затова е в пъти по-лесно да напишеш ревю за…

“свобода не познавам, освен свободата да съм в някого затворник”

Това стихотворение на Луис Сернуда страшно ми хареса, прочетох го няколко пъти, а болднатото изречение е болднато, защото не може да не бъде болднато. Тук има още няколко негови неща на български, “Уморен съм” ми е второто по любимост. Знам, че има преведена книга, но не я откривам никъде налична… Ако човек можеше да изкаже…

“Говори с Нева”

Напоследък имам късмета да чета книги, които ме терапевтират. Те, разбира се, не правят предварително подобна заявка, а аз от своя страна не очаквам нищо подобно, но след последната страница се чувствам сякаш някой се е погрижил да бъда добре. “Говори с Нева” (ИК “Жанет 45”) е свидетелство за нашето приятелство. Включени са 43 миникоренспонденции…

“Американа” – Чимаманда Нгози Адичи

Не искам директно да започвам с впечатления за романа, без да кажа няколко думи за авторката, защото ми се струва, че една от причините да очаквахме “Американа” на български толкова много, е от интерес към Чимаманда Нгози Адичи. В повечето случаи сякаш след прочита на книга започвам да търся повече за този, който я е…

“Тялото помни” – Бесел ван дер Колк

Последните седмици надух главите на всички около мен за супер яката книга, която чета. Изпращах цитати на приятели, звънях им по телефона, въртях се в кръг из нас и трескаво препрочитах пасажи, след което си лягах и не спирах да мисля за “Тялото помни” и за всички онези хора, които Бесел ван дер Колк споменава….

Макбетовски поглед към “Сърце тъй бяло” от Хавиер Мариас

“Сърце тъй бяло” е много по-трудна за коментиране книга, отколкото си мислех. Хавиер Мариас е автор, който усетих като “много мой” още с “Влюбванията” и веднага се сдобих с трилогията му, към която обаче още не съм посегнала. За сметка на това в една антикварна книжарница забелязах сред всички купчини литература именно “Сърце тъй бяло”…

Безкрайна “Нощ в Каракас”

В интервю (което може да прочетете тук) Карина Сайнс Борго казва, че журналистиката дават отговори, докато художествената литература задава въпроси, което мисля се е получило наистина с романа й “Нощ в Каракас” (изд. “Жанет 45”, преводач: Анелия Петрунова), в който разказва за родната си страна Венесуела (признавам си, че аз я произнасям с “ц”), в…

“Колко малко шум вдигат истинските чудеса…”

Взех две книги от апартамента на дядо, след като той почина. От едната изпадна мое стихотворение за него, писано в детството…на всичкото отгоре беше между страниците на Ерих Кестнер – “Когато бях малко момче”. Още не съм я чела, но посегнах към другата – избрано от Екзюпери. Много ме впечатли есето “Писмо до един заложник”…

„Митове“ от Стивън Фрай – истории, с които можем да си обясним света

„…не е необходимо да знаете нищо, за да прочетете тази книга; тя започва с една празна вселена“ Много обичам книги, които са подходящи както за добре запознати с темата читатели, така и за такива, които тепърва навлизат в същината й. Универсалността на „Митове“ от Стивън Фрай се изразява в това, че тя не претендира за…