Въпреки че и аз споделям линкове към неща, които в момента са безплатни, истината е, че изпитвам известно напрежение от факта, че изобщо нямам настроение и акъл в момента за онлайн обучения, концерти, йога, театър и курсове. И това е файн. Да, вкъщи сме си, но не при нормалните условия и няма как да се “състезаваме” със себе си или когото и да е. Нека всеки прави нещото, за което точно в момента има енергия, капацитет, време и настроение, аз чета и гледам филми, тоест обичайното, онова, без което не мога и в неизвънредното положение.

Ще споделя няколко неща, които ми харесаха последните дни и се надявам, че и на вас ще ви.

Това интервю на Мария Донева – много ми допада винаги колко спокойно говори за неспокойните събития, признавайки си например, че плаче, но и натъртвайки, че ще мине. Също така се разсмях на грозните бели моркови, оказали се пащърнак! Носят ми особено уют думите й, чета всяко нейно интерво, на което попадна и после го разпращам по общите чатове, за да му се радват и другите.

Тази статия, която съм благодарна, че Лу публикува ❤ Освен това беше извадила най-точните цитати, като например “This is a temporary state. It helps to say it. I worked for 10 years in the hospital system. I’ve been trained for situations like this. I’ve also studied the Spanish Flu. The precautions we’re taking are the right ones. History tells us that. This is survivable. We will survive. This is a time to overprotect but not overreact.”.

The Kominsky Method – изключително добре ми действа тази така обикновена история. С Иво си говорехме колко е странно, че се радва на успех сериалът и че има изобщо втори сезон, защото не разполага с нито един от обичайните инструменти за привличане на внимание. Отдавна искам да го гледам, но всеки път, когато съм се наканвала успешно, съм прочитала с две думи за какво става въпрос и съм се отказвала, което пък ме посеща, че една от хубавите книги, които прочетох този месец, е “Стоунър” на Джон Уилямс – роман за обикновения живот на Стоунър, лишен от геройства.

“Един аристократ в Москва” прочетох няколко дни преди да настане извънредното положение и сега разбирам колко подходяща е книгата, защото в нея главният герой е принудително затворен в хотел десетилетия наред и някак успява да се нагоди към новите условия. Яд ме е, че не написах навреме ревю за романа, вече мисля, че няма да мога, но ще продължавам да спамя с цитати, докато не накарам още и още хора да посегнат към книгата на Еймър Тауълс.

Слушам Деси и Сав всеки ден във фейсбук страницата на Orange от 15:00. За съжаление не са ми платили за тази реклама! 😀

Фотографии, разбира се – Jo Metson Scott, също тези самотни персонажи и този сайт. Е, добре, добавям и Ню Йорк от средата на миналия век.

Музика:

Иначе ми се гледа европейско кино от 60-те, пие ми се узо, стои ми се на терасата и ми се пише. Малко ми е странно да го правя тук, но усещам, че ще ми хареса и в някакъв момент ще спре да ме е срам.

Завършвам с желанието ми пак да съм във Франция и да слушам език, който не съм учила никога: