До свидания

Малко множко ми дойдоха сбогуванията напоследък. Заглавието е на руски, защото е по-лесно да кажеш чао на друг език. Мразя да ходя някъде за последно или да правя нещо за последно. Ужасно ми е емоционално, не знам къде да се дяна и как да обработя всички чувства. Искам да изцедя още нещо от момента, да…

Мира Мирославова: Ние помагаме на приказките да дишат и говорят

Следя работата на Мира от години, огромен фен съм на илюстрациите й. Един ден усетих, че в мен назряват твърде много въпроси, които искам да й задам. После се сетих, че имам блог (!) и че реално мога да получа отговори на всичко, което ме вълнува. Наистина нямам идея как да я представя, тя е…

За София с любов и вдъхновение

Пуснах този текст на статус във ФБ преди няколко дни, когато беше Денят на София. Препубликувам го тук без поправки, макар че, разбира се, виждам излишни и пропуснати неща. Но нищо, уча се на търпение по въпроса. Сега ще го избълвам на един дъх. София не е само гламурен брънч на Оборище. Не е само…

“Удавниците” – Дженифър Макмеън

Много ми се иска да знаех тази история на някой момичешки лагер. Мен винаги успяваха да ме сплашат вечер, когато в тъмното със злокобен глас разказваха за призраци, Дама Пика, вампири, а аз толкова се впачетлявах, че после една седмица исках да спя на светната лампа. Нищо, със задоволоство си представям, че променям миналото. На…

съботни безпокойства

Мисля си под врялата вода на душа колко неща искам да кажа, а дори не знам какви са те точно. Мисля си за това, което не споделям на глас пред приятелите ми и затова пиша тук. Мисля си за нещата, които не мога да споделя в блога, затова записвам на ръка в дневника. Мисля си…

*

Ох, какви наситени 10 дни! Цялата натрупана инертност, колебания, нерешителност експлоадираха, и то по добрия начин. Доволна съм от себе си, искам да го напиша това някъде, защото се случва човек да си каже – абе, добре се справям, реагирах адекватно. Бях стресирана, неуверена, но позволих и на другия глас да се включи, онзи, който…

Въпросникът на Пруст

Първо видях от Габи, после видях от Тея и накрая си казах, че искам и аз. Обичам да отговарям на въпроси, макар по-често да ми се е случвало аз да ги задавам. Тук пък може да прочетете отговорите на Дейвид Бауи. Кое смятате за най-голямото си постижение? Че не съм изгубила вярата си в любовта…

Фрагменти от лятото: розов стол под магнолия

Да, всички знаят, че лятото не ми е любим сезон. Ако имаше как, нямаше да е на четвърто място, а на по-далечно. Но тук искам да си записвам различни отрязъци, понякога на пръв поглед тотално незначителни, които нямам желание да споделя по друг начин, но в същото време искам да запомня. Ще мятам изречения, без…

Един: художник, фотограф, роман, сериал

Не направих майски пост, защото не ми се правеше, но пък усетих нужда за нещо като “скорошен обзор”. Малко по-стегнат, ясен и кратък го виждам в главата си, но още не мога да гарантирам. Песен María Isabel няма много песни, но и да имаше, аз сигурно пак щях да си въртя само Buy Your Own…

Г като Грешка

Пак се улавям да го правя. Извинявам се, без да има за какво. Бързам да обясня, да се оправдая, да се подсигуря, че няма да спрат да ме харесват и обичат. Страх да не разочаровам и отблъсна. Имам неприятното усещане, че пиша един и същ блог пост от година и половина. Страх някой да не…

“Болка” – Цруя Шалев

Първият ми досег с книга на Цруя Шалев мога да сравня с реална среща: запознаваш се с напълно нов за теб човек, сядаш и си говориш с него, той хем те дразни, провокира, влудява на моменти, хем не можеш да спреш да го слушаш. Искаш да му опонираш за някои неща, но гледаш и да…

Кураж, сърце

За да си смел, трябва да те е страх. Ако не те е шубе и си супер чил за нещо, то не е смелост от твоя страна да го извършиш, а просто поредната рутина, която ти е комфортна. В този ред на мисли поне два пъти съм била смела през последните 3 месеца, което като…

silence

На чернова ме чакат толкова недописани постове, а аз не мога и не мога да ги довърша. По-трудно чета напоследък, по-трудно се изразявам и общо се чувствам блокирала да изкарвам смислени изречения от себе си. Странно, но забелязах, че повечето блогове на жени, които следя, също бяха значително по-мълчаливи от всякога. Да не би нещо…

Април: живопис, музика и красиви стени

Април дойде бързо и още по-бързо отлетя. On this day опцията във ФБ ми показва, че думите на Елиът, в превод на Рупчев, много съм държала непрекъснато да ги споделям. Повече има тук. Април е най-безмилостният месец, той изтръгвалюляци от мъртвата земя, размесваспомен и желание, разбъркватъмни корени със пролетния дъжд. Започвам направо с визуалните открития…

Фотограф: Nina Leen

Nina Leen е била голяма работа във фотографията от миналия век, тя е от първите жени в екипа на списание LIFE с над 40 корици! Така и не подписва договор, но пък работата й като външен сътрудник е вчепатляваща и продължава няколко десетилетия. Родена е в Русия (пази годината си на раждане в тайна, но…

“Орикс и Крейк” – Маргарет Атууд

На теория “Орикс и Крейк” не би трябвало да е моето четиво, рядко посягам към спекулативна проза и избягвам научна фантастика. На всичкото отгоре цели два сериала са ме отказвали от романите на Атууд, спогодих се единствено с “Одисеята на Пенелопа”. Въпреки всичко изброено преди няколко дни скептично седнах да чета издадената през 2003 г….

Орхидеята, моят най-добър слушател

Отдавна не се е случвало всички да сме така синхронизирани в умората, апатията, тъгата, безсилието. С когото и да се чуя, чувам едно и също, наистина. Нямам нищо за умно казване, както обичам да заявявам напоследък, мога единствено да разбера и да се припозная. И на фона на това си мисля как в рамките на…

Март: екзистенциални теми с едамаме

Март определено беше шантав месец с крайни настроения. Преобладаваше умора, апатия и някакви малки светлинки с хумор и красота. Бях на ръба да не напиша този материал, казвах си, че няма смисъл, че всичко е тъпо и кухо, и на никого не му пука какво ще публикувам, че никой няма търпение за нещо дълго. После…

“Отгласи. Разговори с Цочо Бояджиев.”

Четох тази книга бавно и напоително. От корицата става ясно, че съдържа разговори с Цоцо Бояджиев, проведени са от професор Атанас Стаматов, негов приятел и съмишленик. За Цочо Бояджиев знаем основните неща, наясно сме какви сложни дисциплини преподава, какви книги е написал, харесваме фотографиите му, аз лично изпитвам истински респект, затова и посегнах към интервютата…

“Към езерото” – Капка Касабова

За малко да се разминем с най-новата книга на Капка Касабова – “Към езерото” (ИК “Жанет 45”). Корицата ме привличаше, а и не бях чела нищо от авторката, но на няколко места попадах на лаконичното: “това е книга за Охридското езеро”, а аз, честно казано, си мислех – супер, но не ми се чете книга…

За домашно

да се науча: да не се чувствам виновна, когато вътрешно в себе си знам, че не съм. тоест да мога да понеса някой да ме укорява, да смята, че съм постъпила зле, да ми държи сметка, но аз да не позволявам това да ме разклаща. да мога да приема да не бъда одобрена и разбрана……

Хора и улици

От сутринта усещам как паниката се катери от низините на корема до врата, вече е май в устата. Та по този повод няма да мрънкам, а ще си припомня за вчерашния ден, който беше наистина хубав и всичко ми се стори така интересно. Докато чаках Пам пред НДК, лакомо оглеждах лицата на хората около мен,…

вместо заглавие – текст на песен

Изпитвам отново желание едновременно да залича всичко, което съм писала някъде, включително и блога, да се изключа от всички социални мрежи и да заживея в пещера, както и потребност да си изпея какво мисля и чувствам, да го направя обществено достояние. Отделно от това изобщо не мога да разбера защо толкова ме е срам да…

“Писма на Омар до бъдещата му съпруга” – Рене Карабаш

Не знам дали е странно, но за мен е забавно, че малко след като прочетох “Писма на Омар до бъдещата му съпруга”, започнах правилата на Джордан Питърсън. В първото правило се обръща специално внимание на…омарите. Той говори за това, че благодарение на техните видими с просто око неврони сме успели да разберем повече за структурата…

Февруари: помашки сватби в Рибново, френски апартаменти и поезия

Този път започвам с музика, че да има какво да слушате, постът ще е дълъг, както винаги 😀 Абсолютно обвинявам Габи, че не спирам да въртя този албум, на всичкото отгоре ме кара да си представям как танцувам някъде и се въртя в кръг, изпитвайки космически вибрации на вдъхновение и самовглъбение. Man of the people…

30 са новото 30

Едно е да се притесняваш през деня, съвсем друг левъл е да се събудиш рязко в 3 през нощта с anxiety, което е толкова силно, че не можеш да заспиш. От секундата на събуждане веднага започнах да въртя хоро от изречения в главата си, главно под знака на “как само си пропилях времето дотук”. Абсолютно…

Български художници, световни картини

Имах намерение да пиша специално за българския кубизъм, но открих само две имена, които бих споменала и се отказах, защото в процеса скачах насам-натам из интернет, докато не се снабдих с разнообразни художници. Не държа май да ги обединявам, още по-малко да се впускам в дълги биографични справки. Просто ще споделя картини, които мен ме…

обедни размишления

Мисля си за това, че приятелките ми, които в някакъв момент са ходили на терапия, се отличават по нещо. Забелязала съм, че те винаги ми казват няма нужда да се извиняваш, че не пишеш или нямаш време да се видим. По-рядко се обиждат от глупости, ценят личното си пространство и това на другия, не приемат…

Януарски обзор – от драг културата до ирландските номади

Започвам с последните неща, които ме впечатлиха и те са шокиращо! снимки. Мислех направо да кача работите на Joseph-Philippe Bevillard, но ми стана любопитно що за птица е и попаднах на това интервю, в което разказва, че на три години губи слуха си след висока температура. Родителите му го насърчават да използва очите и ръцете…

“В памет на паметта” – Мария Степанова

С огромно страхопочитание поглеждах към “В памет на паметта”, минаваха месеци и аз все не се престрашавах да я започна, намирах си оправдания, отлагах във времето, твърдях, че “само да дочета еди-кое си и тогава наистина”. Предварително бях респектирана от ревютата, които публикуваха мои приятели и познати (линкове ще има за всички от сърце накрая),…

24.01

Имам чувството, че някои неща ще ги забравя, а други ще променя с всяко следващо разказване. Преди 4 години дядо почина, но още отпреди това разказвам истории с него, защото са толкова смешни. Тези между него и баба не са, там е друго, но осъзнавам, че тази привидна несъвместимост, сякаш няма как да е бил…

Един случаен миг на невнимание

По Ланджев е чупливо като през януари и стъпките пораждат сеизмични зони. Чудя се как е възможно да сме толкова крехки, на една крачка от някакъв по-силен трус, който е способен да ни заличи завинаги. Не ме е напускало никога усещането, че само от някаква нелепа доза късмет или просто глупава случайност зависи всичко. Може…

“Непознаваемо царство” – Яа Джаси

Много харесах Яа Джаси с дебютния й роман “Завръщане”, писах за него тук и макар да са минали три години вече и да не помня детайли, съвсем добре мога да възстановя читателския кеф, който изпитвах. При новината за появата на “Непознаваемо царство” ми беше ясно, че няма да пропусна и втората книга със страхотната корица…

2020

Всички знаем каква беше и каква не беше годината, колко е различна, как нищо подобно не ни се е случвало досега. Не знам дали подробно ми се говори за нещата, които изговорихме на гласови съобщения, по-скоро искам да изсипя нещо в моя любим хаотичен дух. Прочетох хубави книги, говорих доста по телефона. Август с Боряна…

Покани някой опасен човек на чай…

Ще ми стане традиция да го споделям на 31.12 и това ми харесва, защото обичам повтаряемостта, както сигурно отдавна е очевидно. Също така си записвам: Направи малки знаци, които казват „да“и ги разпръсни навсякъде в дома си.

Декемврийски обзор

Нямам ясен план кога и как какво да пускам, но бях сигурна, че ще направя един тлъстичък декемврийски обзор, неизбежно леко хаотичен. Не целя да ви задръстя с информация, всички сме претоварени, дори да става дума за готини неща, но ако си намерите нещо тук, което да ви е любопитно, за мен ще е супер….

“Джони Паник и Библията на сънищата” – Силвия Плат

Защото сънуващият е просто крехък съсъд за делото на великия Майстор на сънища. Цяло събитие е, че се появи нещо от Силвия Плат на български, предвид колко слабо е представена у нас. Нямах никакви колебания дали да чета “Джони Паник” и зарязах всичко, което бях подхванала, за да потъна в 555 страници разкази, дневници и…

God does not exist

Избягвам да пиша за нещо, което ме тормози от седмици, а от днес пък имам още един повод да го мисля. От една страна, не е моя лична история, а на близки, така че нямам право да я разказвам, а от друга, само може да натоваря някого допълнително. Затова ще бъда възможно най-уклончива и няма…

Age is just a number (дали?)

Никога не съм гледала толкова филми и сериали, колкото напоследък. Генерално се чувствам уютно вкъщи и се опитвам да не мисля колко време има до сезона, в който по-спокойно бихме могли да се видим с хората, които ни липсват. Помисля ли си за това, се гипсирам и стресирам, затова я карам седмица за седмица. Има…

Най-хубавото от месеца

Пише ми се за неща, които съм прочела, чула, видяла, харесала. Някои от тях заслужаваха отделен пост, но осъзнавам, че има причина да не го направя и ще е чудесно, ако намерят мястото си поне тук. Може и да стане малко манджа с грозде, не знам. В началото публикувах “най-хубавото от седмицата”, но идеята за…

“Ти го каза” – Кони Палмен

Всеки от нас е лошият в нечия история, колкото и да ни е неприятно да го признаем. Същата тази история най-вероятно обаче от наша гледна точка е съвсем различна, тя ни оневинява, оправдава и прехвърля вината и отговорността на другия замесен. Тръгне ли човек да разказва, да обяснява, започне ли един сюжет да минава от…

л у к с

Понятието за лукс се променя. В момента лукс е да няма терористични актове например. Да не чета новини със свито сърце, чудейки се дали всички мои приятели са добре. Някои не могат да излизат от домовете си изобщо (Виена…), други остават без работа, трети вдигат температура и вече всичко ни ужасява почти еднакво, не знам…

Lacci (Връзки)

Почти нищо не знаех за Lacci (Връзки), но реших да е първото, което искам да гледам на Cinelibri, защото е италиански филм, защото действието се развива в Неапол през 80-те и защото е невъзможно да няма любовна драма. Както италианците си изневеряват, крещят и обичат, никой друг не може (добре де, освен може би героите…

” Лицето ти утре I. Треска и копие” – Хавиер Мариас

Хавиер Мариас е от любимите ми автори и съвсем умишлено цяла година отлагах прочита на трилогията му, придържайки се към идеята за отложеното удоволствие. Една вечер обаче не издържах и въпреки всички подхванати четива, посегнах към “Лицето ти утре I. Треска и копие”, защото знаех, че имам нужда от неговите думи (божке, какво ще правя,…

Нищо ново под слънцето

Сънувам неща като огромни мъртви лебеди и кранчета, от които не спира да тече вода, колкото и да ги спирам. Също познати, които не ме поздравяват и ме подминават, случайни сценки на насилие, страх, такива работи, няма да ги тълкувам. Прочетох няколко много, ама много хубави книги, за които не написах нито ред и най-вероятно…

Седем окталиона атома

Тази вечер небето е като море, облаците са гигантска морска пяна, която приижда, после се отдръпва. Наблюдавах как поглъщат луната и я чаках отново да се появи. Беше ужасно красиво, когато къдравите крайчета на облаците проблясваха с нейната светлина. Абсолютно заслепена от космическите мащаби усетих, че всичко останало се смалява, неща като: някой започва нова…

Марта Гочева: София е интересна, приветлива и търпелива

Днешният ден ми е мил и скъп, защото на 30.09 преди 11 години дойдох да живея в София. От самото начало съм влюбена в сградите, улиците, възможността да си както на най-шумното място, така и след точно две секунди да завиеш по централна тиха уличка, сгушена под огромни дървета. Искаше ми се отдавна да интервюирам…

цветя, светлина, вода

Не знам кой има нужда от тези снимки, но аз определено имам. Благодаря на Пинтерест, че вече ме познава по-добре от мен самата (макар да е донякъде крийпи) и че последните дни ми показва предимно красиви стаи с картини, цветя и вода, цветя в мивка, цветя във ваза над книги, цветя на нощното шкафче. За…

“Звуци” – Набоков

Ще споделя тук това, което написах в една книжна група, просто защото ми е важно и в блога да го има. Ех, чудни дни имах с този сборник, толкова чудни, че отдадох цялото си внимание на “Звуци” и не четях паралелно нищо друго. Разбира се, че знаех, че ще ми харесат разказите, все пак това…

“Изкуството на романа” – Милан Кундера

Кундера е от любимите ми автори, а едва тази година започнах да се запознавам и с нехудожествените му книги. За съжаление за “Една среща” написах кратък отзив тук, без да събера сили, мотивация и кураж за ревю. Затова и си обещах да мисля по-малко и просто да действам с “Изкуството на романа”. Както казва и…