“Да събудиш тигъра. Лекуване на травмата.” – Питър Левин

Както се шегувам напоследък – кой какво прави, аз чета за травмите. След “Тялото помни”, за която писах подробно тук, се насочих към “Да събудиш тигъра” (изд. Изток-Запад, преводач: Мариана Екимова-Мелнишка), но нямам намерение да правя сравнение между двете, би било неуместно. Темата е обща, но подходът, примерите и текстът не са съпоставими. Все пак…

Извън кадър

Този пост можеше и да се казва “три дни оффлайн”. Направих минимално количество снимки, въпреки покъртително красивата природата и миговете, които по принцип бих нащракала. Така че извън кадър останаха: малкото еленче, което мина пред колата и ни погледна подозрително; водопадът, мъглата, планината; огромните пеперуди, които кръжаха около мен в хамака, а в този хамак…

Скоро не съм писала дневник пост, може би защото се опитвам да се отърва от себе си по някакъв начин. Мечтая си за дълъг период без физически дискомфорт, за красива дълга небесносиня рокля, пътешествие с хубав влак и почивка по женски. Иска ми се да имам генерално усещането, че всичко ще бъде наред. Като пресметна…

“Братовчедката на Зорбас” – Рене Карабаш

Бях забравила колко трудно се пише за поезия, сигурно от месец се приканвам сама за този пост безуспешно. Може би защото в прозата не са така сгъстени емоциите или защото там човек може да се разпростре на тема сюжет и какво ли още не, може би затова е в пъти по-лесно да напишеш ревю за…

“свобода не познавам, освен свободата да съм в някого затворник”

Това стихотворение на Луис Сернуда страшно ми хареса, прочетох го няколко пъти, а болднатото изречение е болднато, защото не може да не бъде болднато. Тук има още няколко негови неща на български, “Уморен съм” ми е второто по любимост. Знам, че има преведена книга, но не я откривам никъде налична… Ако човек можеше да изкаже…

“Говори с Нева”

Напоследък имам късмета да чета книги, които ме терапевтират. Те, разбира се, не правят предварително подобна заявка, а аз от своя страна не очаквам нищо подобно, но след последната страница се чувствам сякаш някой се е погрижил да бъда добре. “Говори с Нева” (ИК “Жанет 45”) е свидетелство за нашето приятелство. Включени са 43 миникоренспонденции…

Когато бях малка ми казваха да не тичам бързо, защото ще падна и ще се претрепя. Да избягвам кучетата, защото ще ме ухапят. Да не се прибирам по тъмно, защото нещо ще ми се случи. Да не пия на купон, защото нещо ще ми се случи. Да не вярвам много на мъже, защото тогава пък…

“Американа” – Чимаманда Нгози Адичи

Не искам директно да започвам с впечатления за романа, без да кажа няколко думи за авторката, защото ми се струва, че една от причините да очаквахме “Американа” на български толкова много, е от интерес към Чимаманда Нгози Адичи. В повечето случаи сякаш след прочита на книга започвам да търся повече за този, който я е…

Ина Иванова: Изкуството е територия за съпреживяване

Ина е поет. Започвам първо с това, защото я открих благодарение на стихотворенията й. Дори имам бегъл спомен как й изпращам покана за приятелство с думите, че обичам да я чета. От сегашна гледна точка ми е леко странно и неудобно, но от друга страна, как иначе щяхме да разберем, че искаме да пием розе…

Някои от снимките в тази страница съм ги запазила преди време от други места, но на повечето не съм попадала. Страшно ми харесват всички – и тези, които разкриват интимността между двама души, и онези на приятелките на плажа, които се смеят и тичат толкова много, че са извън всякакъв фокус. Също светлината и стаите,…

“Тялото помни” – Бесел ван дер Колк

Последните седмици надух главите на всички около мен за супер яката книга, която чета. Изпращах цитати на приятели, звънях им по телефона, въртях се в кръг из нас и трескаво препрочитах пасажи, след което си лягах и не спирах да мисля за “Тялото помни” и за всички онези хора, които Бесел ван дер Колк споменава….

Запазила съм си в Пинтерест серия от въпроси, подобни на заглавната снимка. Мисля в идните дни да отговоря на няколко от тях, започвам с какво имам нужда да приема днес: Че не всичко е под контрол и няма как да бъде – не знам какво ще се случи с мен или близки хора, както и…

Кратък обзор на това, което се случва в главата ми (пак си мисля – ама кой го интересува? мен, бе, мен, от мен за мен си е, което е супер). Работя хоум офис от оригиналния ми хоум, кучето спи и похърква, ям домашни череши и ягоди, които баба е пратила от село (тази, на която…

Макбетовски поглед към “Сърце тъй бяло” от Хавиер Мариас

“Сърце тъй бяло” е много по-трудна за коментиране книга, отколкото си мислех. Хавиер Мариас е автор, който усетих като “много мой” още с “Влюбванията” и веднага се сдобих с трилогията му, към която обаче още не съм посегнала. За сметка на това в една антикварна книжарница забелязах сред всички купчини литература именно “Сърце тъй бяло”…

Приятелка да се наричам – първа радост е за мене

С Бени си пишем мейли, задаваме си лични въпроси, отговаряме си, опознаваме се постоянно една друга, дори когато си пращаме снимка на бананов хляб или гледка през прозореца. И не само. Осъзнах, че отговоря ли на неин въпрос, ми се избистря личното становище, не защото досега съм нямала идея какво е, но защото рядко сядаш…

Henri Cartier-Bresson: Your first 10,000 photographs are your worst.

Попадала съм тук-таме на снимки на Henri Cartier Bresson, но сега се зачетох повече в изданието на Taschen и видях няколко кадри, които направо ме оставиха без дъх, колкото и клиширано да звучи. Предвид, че е живял почти един век, е бил свидетел на най-различни важни исторически периоди, пътувал е много – Китай, Куба, Индия,…

Pipi Hormaechea

Попаднах на снимките на Pipi Hormachea май в Пинтерест, оттам директно се озовах в сайта й – ето го и много ми харесаха кадрите от тази конкретна фотосесия в линка. Има нещо нежно, фино и въздушно в дългите бели панталони с висока талия и обувките с каишка и дебел ток, много обичам такива, трябва скоро…

Не знам дали е поради новия роман на ГГ, който чета сега, но много натрапчиво започнаха да ми се въртят в главата някакви спомени, към които хем искам да се върна, хем упорито избягвам – от вина, също от безсмислие, за какво ми е в крайна сметка? Освен това как да го разкажа, без да…

Безкрайна “Нощ в Каракас”

В интервю (което може да прочетете тук) Карина Сайнс Борго казва, че журналистиката дават отговори, докато художествената литература задава въпроси, което мисля се е получило наистина с романа й “Нощ в Каракас” (изд. “Жанет 45”, преводач: Анелия Петрунова), в който разказва за родната си страна Венесуела (признавам си, че аз я произнасям с “ц”), в…

Припомням си най-важното: ИНСТРУКЦИЯ ПО РЕМОНТ НА КАРМАТА: ТОЧКИ 1-4 1. Намери достатъчно хранаи се наяж. 2. Намери тихо място за съни се наспи. 3. Намали интелектуалния и емоционален шум,докато откриеш своята тишинаи слушай. 4. Ричард Бротиганпревод: Георги Ангелов

A picture is the expression of an impression

Замислила съм един ударен спам с фотографии, всичко започна с изданието 20th Century Photography на Taschen, от което си записах доста имена, а последвалото рисърчване доведе до други, вече дори не помня на кое къде съм попаднала. Обмислях на няколко пъти да пускам дълги постове с неща от книгата (тя е доста дебеличка, едни скромни…

Tender is the night

Запазила съм си няколко картини, не знам защо всички са нощ, луна, вечерно небе, затова реших направо да ги споделя в един общ пост, вместо да спамя във Фейсбук (но кого залъгвам, най-вероятно една ще отиде на корица, друга на публикация с цитат и т.н.). Нямам какво да кажа, просто ми харесват и ми е…

Бени пита, аз отговарям

Бени не само се съгласи да направя интервю с нея, но предложи и…тя да направи с мен. Много се вълнувах, отдавна никой не ме е питал нищо, а аз обичам, защото се изненадвам сама себе си, много често дори не знам, че с подобна сигурност мисля нещо, докато не се наложи да го формулирам. Няма…

Под килима

Искам да съм жена, която чистенето я успокоява. Такава, на която апартаментът винаги блести, и когато и да й отидеш на гости, е като визитна картичка от Пинтерест. Не стига, че не ми действа релаксиращо, а се чувствам прецакана от изгубеното време плюс с усещането, че не съм изчистила както трябва. Извършването на санитарния минимум…

Доизострям си чувствителността с книга на Йосефине Клоугарт и думите й “непрекъснато се сдобиваме с ново минало, което да си спомняме”, но това е днес, нямам оправдание за предишните дни, когато вечер се отдавах на безцелно ровичкане из албуми на лаптопа и естествено попаднах на неща, от които ми стана свито, болно и сантиментално. Това…

Чувствам се уморена от хората, които тръбят навсякъде, че няма да сме същите никога вече. Едни смятат, че ще излезем по-добри от положението, а други – обратното. Аз мисля, че ще сме си такива, каквито сме, може би с една идея по-угрижени, но не вярвам честно казано в драстичните вътрешни промени. Сигурно в началото ще…

“Колко малко шум вдигат истинските чудеса…”

Взех две книги от апартамента на дядо, след като той почина. От едната изпадна мое стихотворение за него, писано в детството…на всичкото отгоре беше между страниците на Ерих Кестнер – “Когато бях малко момче”. Още не съм я чела, но посегнах към другата – избрано от Екзюпери. Много ме впечатли есето “Писмо до един заложник”…

Седмичен бързоход

Тази седмица мина по-бързо от предишните, малко съм объркана от скоростта (и не съм готова както да остана месеци наред вкъщи, така и да се върна обратно). Сядам за вече традиционната неделна публикация с линкове, но не си поставям за цел да го правя по часовник – ако пропусна, значи предишните дни не съм имала…

“мигове на изострено усещане и просветление”

Днес се заговорих с човека от пекарната, който дори в кризисни ситуации е мил, както би трябвало да бъде, не знам защо го отбелязвам, сякаш е нещо извънредно. Все пак в момента всичко ми прави огромно впечатление, станала съм свръхчувствителна по нов начин. Всъщност аз подходих към него – попитах го как е и той…

Бени: Липсва ми да сънувам, че летя

Бени на видно място в спалнята ми, заобиколена от книги и точно до лисабонската картичка, която си купих сама от Португалия Искам да представя Бени така, както аз я усещам, което ще рече, че няма да има интро от биографични бележки, няма да пиша къде е родена и точно през коя година се появиха книгите…

Най-хубавото от седмицата

Не го бях планирала, но май ще стане традиция в неделя да споделям линкове към неща, които са ми харесали през последната седмица. И имам предвид най-различни теми, без някаква връзка, без допирни точки. Затова и вече си ги запазвам в папка, за да не пропусна нещо, направило ми впечатление. Започнах да следя “Игрите на…

Неща, които харесвам в себе си

Участвах във ФБ предизвикателството да споделиш неща, от които те е срам – първоначално изпитах облекчение, все едно съм изплюла нещо, което отдавна ми е седяло в гърлото, но разбира се вечерта, когато си легнах, започнах да се въртя в леглото и да съжалявам, обливаха ме вълни на срам, започнах да си представям кои хора…

Настроението ми в няколко линка

Въпреки че и аз споделям линкове към неща, които в момента са безплатни, истината е, че изпитвам известно напрежение от факта, че изобщо нямам настроение и акъл в момента за онлайн обучения, концерти, йога, театър и курсове. И това е файн. Да, вкъщи сме си, но не при нормалните условия и няма как да се…

„Митове“ от Стивън Фрай – истории, с които можем да си обясним света

„…не е необходимо да знаете нищо, за да прочетете тази книга; тя започва с една празна вселена“ Много обичам книги, които са подходящи както за добре запознати с темата читатели, така и за такива, които тепърва навлизат в същината й. Универсалността на „Митове“ от Стивън Фрай се изразява в това, че тя не претендира за…

Нищослучване

Не знам защо, но няколко спомена, които сякаш нямат смисъл и нямат общо помежду си, постоянно се блъскат в главата ми и напират да излязат. Или поне изискват да бъдат написани и споделени някъде, за да не потънат в забрава. Как може това да е първият ми пост в блога? Още не се ориентирам в…