Представям си как излизам от живота си. Е така един ден просто напускам апартамента, работата, хората, отивам някъде другаде и започвам да се изявявам като напълно нов човек. Ама не в смисъл на нова моя версия, а на съвсем различна жена. Какво ли ще правя, към какво ще проявявам интерес? Дали хората ще се смеят…

“Живейте си живота спокойно” ми заявява докторката малко след като ми е казала нещо, което със сигурност би ми причинило безпокойство, както и на всеки нормален човек. “Много навътре ги приемаш нещата” дочувам от колежка, която прави драма, ако я заболи косъм. “Трябва пак да почнеш антидепресантите” твърди, както винаги, майка ми. Добре че аз…

За 10 години не си научих уроците, особено най-важния – че всичко, което обичам в теб, което ме привлече неудържимо в началото, има общо с нещата, от които сега се оплаквам. Искам да опитомя свободата ти, но в същото време да си бъдеш същия. Искам да имаш повече нужда от мен, макар аз да съм…

Няма те от 10 дни, а вече има неща, които не сме ти разказали. По навик тръгвам да ти се обадя, после се спирам. Все се питаше какво ли има след смъртта, много те глождеше този въпрос. Твърдеше, че майка ти е обещала да ти каже, а че след като умира наистина ти се явява…

Не знам какво да споделя. Освен че: Баба ми, жената, която ни отгледа, моята лична Багряна и Симон дьо Бовоар, е от 10 дни в болница в тежко състояние. Видях я, приличаше на врабче с ранено крило в голямото легло. Жената, която цял живот се е борила, сега не може да си поеме въздух, да…

Всеки ден се отказвам да напиша нещо тук, не знам защо. Може би не съм готова да извадя всичко, защото понякога това изисква енергия, която нямам, както и прозрения, за които не съм готова. Пък аз обичам да си трупам. Вчера се разплаках неочаквано на опашката пред “Еконт”, после ми се виеше свят и накрая…

Обичам да чета митове, но още повече обичам женската гледна точка. Ето защо нямах никакво колебание, че искам да науча повече за Ариадна (изд. “Orange Books”), принцесата на Крит, която също като нас от съвсем малка слуша истории за подивели богове, герои и страдащи простосмъртни. Във вените ѝ тече кръвта на слънцето по майчина линия…

Просто така изсипвам тук малка част от илюстрациите на Catrin Welz-Stein , които ме карат да се чувствам като в приказка.

Не съм писала от два месеца и сега взех съзнателно решение да напиша нещо, защото иначе все живея с идеята, че нямам кой знае за какво казване. Но…нима съм си направила блога с идеята да пускам постове само при специални събития и особено остроумни мисли? Много ме е яд, че за пореден път не реагирах…

Много харесвам книгите на Яа Джаси и Айобами Адебайо, които Orange Books издадоха и затова нямах никакви колебания за “Момичето с гръмовния глас” от Аби Даре. Благодарение на изброените имена научих много за живота в различни точки на Африка и за нерешените проблеми с половата дискриминация (за които, естествено, предполагах това-онова, но нямах конкретни факти)….

Завиждам на хората, които шерват на първи юни онзи цитат на ГГ, в който се казва, че никога няма да бъдем обичани така, както в детството. В смисъл? Колко са били обичани тези хора? Само аз ли не искам да бъда дете отново? Дори детска литература не мога да чета. Знам, че нашите са направили…

“Когато водата спре да се движи, става блато.” Това си записах от двете части на “Търси се” с Биляна Савова. Трансформиращо ми е да я слушам, да чета интервюта с нея, да мисля върху думите ѝ. Нямам какво да добавя, освен че съм за позаблатила напоследък.

Малките открития, докато отивам в обедната на тренировка: Окосената трева ухае на фреш от киви. Това ужасно ми хареса като прозрение. На връщане за всеки случай поспрях, за да се уверя, че съм права. Ако си притеснен и погледаш как вятърът минава през глухарчетата, ще ти стане веднага по-добре. Тревата е избуяла драматично през уикенда….

Мило дневниче, върнах се от Италия и чак не ми се вярва, защото от сутринта се опитвам да се сетя какво работя. Гледам тъпо мейли и работни чатове, не вдявам и ми се спи ужасно. Домът ми чака да го подредя. Много странно контрастира тукашната рутина с отминалите дни, наситени на емоции, крачки и гледки,…

Когато съм искрено тъжна и унила, не говоря с почти никого. Поръчвам си суши дори и да имам много храна в хладилника, после сядам сама в леглото, пускам си стар филм и го гледам с тъп празен поглед, докато не погълна всичко. Вървя измежду книгите си, отварям, прелиствам, затварям, чета по някое изречение, преподреждам. Влизам…

Оскъдна е информацията за Charles-Victor Guilloux (1866 – 1946), но и без това не обичам биографичното преразказване. Работил е в Националната библиотека в Париж, не е учил изкуство никъде. Интересното е, че мен мнооооооого рядко ме привличат природни гледки, на изложби винаги се спирам пред портрети, защото лицата ме вълнуват. Изключение от правилото ми е…

Всеки ден ми се иска да напиша нещо, но се спирам. Наистина ли си заслужава да бъде разказано? А трябва ли да чакам върховен миг на философско откровение или необичайна случка, за да пиша в собствения ми блог? Някои мигове са толкова хубави и обикновени – ние двамата следобед в пощата. Бавим се, горещо е,…

Очевидно доста харесвам Хавиер Мариас, снимката е достатъчно красноречива. Дори от Вирджиния Улф нямам девет книги в библиотеката. Нали знаете колко е трудно да опишете защо обичате даден човек, примерно приятел. Изброявате някакви качества, случки, причини, но на страничния наблюдател му звучат обикновено, може да припознае в тях още доста хора, не вижда защо за…

Чета си стари текстове в блога и съвсем спокойно мога да ги пребуликувам с днешна дата, никой няма да се усъмни. Просто защото мислите и страховете ми винаги са били едни и същи, и защото винаги са били “актуални” спрямо световното положение. За пореден път аз съм по детски удивена от това как само случайността…

Бях в Пловдив миналия уикенд и съвсем умишлено нямах план, оставях се на случайността и настроението. И ето така неделя станах преди всички, намерих хубаво силно кафе, изпих го в тишина и мълчание, купих си книга на Жорж Батай, този скандален кукувец, и зачаках да отворят галериите. Първо минах през баш Градската, която нямам никаква…

Бях забравила колко трудно се пише за поезия. Прочитът на всяка една стихосбирка е толкова личен, че когато пишеш за нея, няма как, разкриваш и себе си. Познавам Нели Станева благодарение на блога ѝ, където споделя поезия, проза, снимки и всякакви трудни за дефиниране неща. И въпреки че следя всичко, което публикува, в “Другото време”…

Този пост не цели биографична изчерпателност, просто получих импулс да споделя малко мисли за Лотрек, който ми е на сърце. Преди години бях на една лекция, посветена на художника, която ме накара веднага да го заобичам. Ексцентрик, култова фигура, която се е подвизавала из кабаретата, редовен посетител на “Мулен Руж”, поредната странна арт птица на…

Чувствам се глупаво, че толкова лесно ме наранява светът, че съм така впечатлителна, че попивам, плача, че отказвам да приема, че има лоши хора, не мога да повярвам, въртя се, будя се, питам се защо се случва, ужасът избутва крехкото усещане за безопаност, което и без това никога не е имало здрави мускули. От онези…

Никой няма да попита какво дреме в телата на децата на прехода. Нашата история едва ли ще заеме и две-три изречения в учебник, пълен с митове и легенди. Пораснахме и се превърнахме в статистика, заминали и останали. Не знам дали някой ще попита, но Йоанна Елми ще отговори на всички въпроси, които не сме успели…

Не знам защо не е обществено прието да излезеш в ранна обедна почивка между 10 и 11, за да се отдадеш на размисли за чудото на живота. Понякога толкова внезапно и неочаквано идва някакво просветление, съчетано с физическо схващане и парализа, не можеш да помръднеш, защото всичко ти се струва откровение. Снежинките навън, историята на…

Новият роман на Невена Митрополитска потвърждава мнението ми, че добрите български жени прозаици са повече от мъжете. “По релсите” вплита много теми, показва различни гледни точки, любопитен е в исторически аспект и сюжетът му не издиша в нито един момент, не се размива, а напротив – постоянно набира скорост, изяснява, навързва логически нишките. Най-очевидната тема…

“Миракъл Крийк” (Orange Books, преводач: Майре Буюклиева) е толкова многопластова книга, че нямам идея откъде да започна. Бях на ръба да не пиша нищо, защото всичко ми се вижда крайно недостатъчно, обаче, от друга страна, съм ядосана, че по книжните групи има сравнително слаб отзвук. Ехо, хора, тази книга е жестока! Беше толкова лесно да…

Бълбукат в мен хаотични мисли и впечатления, минавам да ги излея. С облекчение се отказах напълно да флиртувам с идеята за това, че бих могла да бъда поет. Не съм и няма да бъда. Не пиша достатъчно често, не редактирам добре, нямам желание за конкурси, публикации в ЛВ и дебют. Не казвам нищо ново, рециклирам…

Не говорим сега за кукунделската пяна на дните от Борис Виан, а че падна първият сняг в София. Знам, че преобладаващото мнение за това е негативно, но аз съвсем съзнателно излязох в обедната почивка, за да се насладя на времето. Слънце и сняг – каква чудна комбинация! Допада ми повече дори от слънце и вода….

Не мога да си представя човек, на когото тази книга не би била поне малко полезна. Предварителната ми информация беше: развенчани митове за мозъка, неврогенеза, невропластичност, усмихнат лекар на корицата, който ще ни каже, че има шанс да забавим или предотвратим Алцхаймер. Хем ентусиазирано, хем скептично я взех, мислейки си “бе да бе, ако генетично…

Месец и половина само не съм влизала, а на сигурно първата седмица си забравих паролата. Също така обмислям да си направя отделен блог само за дневник частта, тъй като усещам някакъв срам всичко да е на едно място. Споделям примерно ревю на книга в някоя група или го шерва издателството, и аз веднага си представям…

Малко множко ми дойдоха сбогуванията напоследък. Заглавието е на руски, защото е по-лесно да кажеш чао на друг език. Мразя да ходя някъде за последно или да правя нещо за последно. Ужасно ми е емоционално, не знам къде да се дяна и как да обработя всички чувства. Искам да изцедя още нещо от момента, да…

Пуснах този текст на статус във ФБ преди няколко дни, когато беше Денят на София. Препубликувам го тук без поправки, макар че, разбира се, виждам излишни и пропуснати неща. Но нищо, уча се на търпение по въпроса. Сега ще го избълвам на един дъх. София не е само гламурен брънч на Оборище. Не е само…

Много ми се иска да знаех тази история на някой момичешки лагер. Мен винаги успяваха да ме сплашат вечер, когато в тъмното със злокобен глас разказваха за призраци, Дама Пика, вампири, а аз толкова се впачетлявах, че после една седмица исках да спя на светната лампа. Нищо, със задоволоство си представям, че променям миналото. На…

Мисля си под врялата вода на душа колко неща искам да кажа, а дори не знам какви са те точно. Мисля си за това, което не споделям на глас пред приятелите ми и затова пиша тук. Мисля си за нещата, които не мога да споделя в блога, затова записвам на ръка в дневника. Мисля си…

Ох, какви наситени 10 дни! Цялата натрупана инертност, колебания, нерешителност експлоадираха, и то по добрия начин. Доволна съм от себе си, искам да го напиша това някъде, защото се случва човек да си каже – абе, добре се справям, реагирах адекватно. Бях стресирана, неуверена, но позволих и на другия глас да се включи, онзи, който…

Първо видях от Габи, после видях от Тея и накрая си казах, че искам и аз. Обичам да отговарям на въпроси, макар по-често да ми се е случвало аз да ги задавам. Тук пък може да прочетете отговорите на Дейвид Бауи. Кое смятате за най-голямото си постижение? Че не съм изгубила вярата си в любовта…

Да, всички знаят, че лятото не ми е любим сезон. Ако имаше как, нямаше да е на четвърто място, а на по-далечно. Но тук искам да си записвам различни отрязъци, понякога на пръв поглед тотално незначителни, които нямам желание да споделя по друг начин, но в същото време искам да запомня. Ще мятам изречения, без…

Не направих майски пост, защото не ми се правеше, но пък усетих нужда за нещо като “скорошен обзор”. Малко по-стегнат, ясен и кратък го виждам в главата си, но още не мога да гарантирам. Песен María Isabel няма много песни, но и да имаше, аз сигурно пак щях да си въртя само Buy Your Own…

Пак се улавям да го правя. Извинявам се, без да има за какво. Бързам да обясня, да се оправдая, да се подсигуря, че няма да спрат да ме харесват и обичат. Страх да не разочаровам и отблъсна. Имам неприятното усещане, че пиша един и същ блог пост от година и половина. Страх някой да не…

Първият ми досег с книга на Цруя Шалев мога да сравня с реална среща: запознаваш се с напълно нов за теб човек, сядаш и си говориш с него, той хем те дразни, провокира, влудява на моменти, хем не можеш да спреш да го слушаш. Искаш да му опонираш за някои неща, но гледаш и да…

За да си смел, трябва да те е страх. Ако не те е шубе и си супер чил за нещо, то не е смелост от твоя страна да го извършиш, а просто поредната рутина, която ти е комфортна. В този ред на мисли поне два пъти съм била смела през последните 3 месеца, което като…

На чернова ме чакат толкова недописани постове, а аз не мога и не мога да ги довърша. По-трудно чета напоследък, по-трудно се изразявам и общо се чувствам блокирала да изкарвам смислени изречения от себе си. Странно, но забелязах, че повечето блогове на жени, които следя, също бяха значително по-мълчаливи от всякога. Да не би нещо…

Април дойде бързо и още по-бързо отлетя. On this day опцията във ФБ ми показва, че думите на Елиът, в превод на Рупчев, много съм държала непрекъснато да ги споделям. Повече има тук. Април е най-безмилостният месец, той изтръгвалюляци от мъртвата земя, размесваспомен и желание, разбъркватъмни корени със пролетния дъжд. Започвам направо с визуалните открития…

Nina Leen е била голяма работа във фотографията от миналия век, тя е от първите жени в екипа на списание LIFE с над 40 корици! Така и не подписва договор, но пък работата й като външен сътрудник е вчепатляваща и продължава няколко десетилетия. Родена е в Русия (пази годината си на раждане в тайна, но…

На теория “Орикс и Крейк” не би трябвало да е моето четиво, рядко посягам към спекулативна проза и избягвам научна фантастика. На всичкото отгоре цели два сериала са ме отказвали от романите на Атууд, спогодих се единствено с “Одисеята на Пенелопа”. Въпреки всичко изброено преди няколко дни скептично седнах да чета издадената през 2003 г….

Отдавна не се е случвало всички да сме така синхронизирани в умората, апатията, тъгата, безсилието. С когото и да се чуя, чувам едно и също, наистина. Нямам нищо за умно казване, както обичам да заявявам напоследък, мога единствено да разбера и да се припозная. И на фона на това си мисля как в рамките на…

Март определено беше шантав месец с крайни настроения. Преобладаваше умора, апатия и някакви малки светлинки с хумор и красота. Бях на ръба да не напиша този материал, казвах си, че няма смисъл, че всичко е тъпо и кухо, и на никого не му пука какво ще публикувам, че никой няма търпение за нещо дълго. После…

Четох тази книга бавно и напоително. От корицата става ясно, че съдържа разговори с Цоцо Бояджиев, проведени са от професор Атанас Стаматов, негов приятел и съмишленик. За Цочо Бояджиев знаем основните неща, наясно сме какви сложни дисциплини преподава, какви книги е написал, харесваме фотографиите му, аз лично изпитвам истински респект, затова и посегнах към интервютата…