Един случаен миг на невнимание

По Ланджев е чупливо като през януари и стъпките пораждат сеизмични зони. Чудя се как е възможно да сме толкова крехки, на една крачка от някакъв по-силен трус, който е способен да ни заличи завинаги. Не ме е напускало никога усещането, че само от някаква нелепа доза късмет или просто глупава случайност зависи всичко. Може…

“Непознаваемо царство” – Яа Джаси

Много харесах Яа Джаси с дебютния й роман “Завръщане”, писах за него тук и макар да са минали три години вече и да не помня детайли, съвсем добре мога да възстановя читателския кеф, който изпитвах. При новината за появата на “Непознаваемо царство” ми беше ясно, че няма да пропусна и втората книга със страхотната корица…

2020

Всички знаем каква беше и каква не беше годината, колко е различна, как нищо подобно не ни се е случвало досега. Не знам дали подробно ми се говори за нещата, които изговорихме на гласови съобщения, по-скоро искам да изсипя нещо в моя любим хаотичен дух. Прочетох хубави книги, говорих доста по телефона. Август с Боряна…

Покани някой опасен човек на чай…

Ще ми стане традиция да го споделям на 31.12 и това ми харесва, защото обичам повтаряемостта, както сигурно отдавна е очевидно. Също така си записвам: Направи малки знаци, които казват „да“и ги разпръсни навсякъде в дома си.

Декемврийски обзор

Нямам ясен план кога и как какво да пускам, но бях сигурна, че ще направя един тлъстичък декемврийски обзор, неизбежно леко хаотичен. Не целя да ви задръстя с информация, всички сме претоварени, дори да става дума за готини неща, но ако си намерите нещо тук, което да ви е любопитно, за мен ще е супер….

“Джони Паник и Библията на сънищата” – Силвия Плат

Защото сънуващият е просто крехък съсъд за делото на великия Майстор на сънища. Цяло събитие е, че се появи нещо от Силвия Плат на български, предвид колко слабо е представена у нас. Нямах никакви колебания дали да чета “Джони Паник” и зарязах всичко, което бях подхванала, за да потъна в 555 страници разкази, дневници и…

God does not exist

Избягвам да пиша за нещо, което ме тормози от седмици, а от днес пък имам още един повод да го мисля. От една страна, не е моя лична история, а на близки, така че нямам право да я разказвам, а от друга, само може да натоваря някого допълнително. Затова ще бъда възможно най-уклончива и няма…

Age is just a number (дали?)

Никога не съм гледала толкова филми и сериали, колкото напоследък. Генерално се чувствам уютно вкъщи и се опитвам да не мисля колко време има до сезона, в който по-спокойно бихме могли да се видим с хората, които ни липсват. Помисля ли си за това, се гипсирам и стресирам, затова я карам седмица за седмица. Има…

Най-хубавото от месеца

Пише ми се за неща, които съм прочела, чула, видяла, харесала. Някои от тях заслужаваха отделен пост, но осъзнавам, че има причина да не го направя и ще е чудесно, ако намерят мястото си поне тук. Може и да стане малко манджа с грозде, не знам. В началото публикувах “най-хубавото от седмицата”, но идеята за…

“Ти го каза” – Кони Палмен

Всеки от нас е лошият в нечия история, колкото и да ни е неприятно да го признаем. Същата тази история най-вероятно обаче от наша гледна точка е съвсем различна, тя ни оневинява, оправдава и прехвърля вината и отговорността на другия замесен. Тръгне ли човек да разказва, да обяснява, започне ли един сюжет да минава от…

л у к с

Понятието за лукс се променя. В момента лукс е да няма терористични актове например. Да не чета новини със свито сърце, чудейки се дали всички мои приятели са добре. Някои не могат да излизат от домовете си изобщо (Виена…), други остават без работа, трети вдигат температура и вече всичко ни ужасява почти еднакво, не знам…

Lacci (Връзки)

Почти нищо не знаех за Lacci (Връзки), но реших да е първото, което искам да гледам на Cinelibri, защото е италиански филм, защото действието се развива в Неапол през 80-те и защото е невъзможно да няма любовна драма. Както италианците си изневеряват, крещят и обичат, никой друг не може (добре де, освен може би героите…

” Лицето ти утре I. Треска и копие” – Хавиер Мариас

Хавиер Мариас е от любимите ми автори и съвсем умишлено цяла година отлагах прочита на трилогията му, придържайки се към идеята за отложеното удоволствие. Една вечер обаче не издържах и въпреки всички подхванати четива, посегнах към “Лицето ти утре I. Треска и копие”, защото знаех, че имам нужда от неговите думи (божке, какво ще правя,…

Нищо ново под слънцето

Сънувам неща като огромни мъртви лебеди и кранчета, от които не спира да тече вода, колкото и да ги спирам. Също познати, които не ме поздравяват и ме подминават, случайни сценки на насилие, страх, такива работи, няма да ги тълкувам. Прочетох няколко много, ама много хубави книги, за които не написах нито ред и най-вероятно…

Седем окталиона атома

Тази вечер небето е като море, облаците са гигантска морска пяна, която приижда, после се отдръпва. Наблюдавах как поглъщат луната и я чаках отново да се появи. Беше ужасно красиво, когато къдравите крайчета на облаците проблясваха с нейната светлина. Абсолютно заслепена от космическите мащаби усетих, че всичко останало се смалява, неща като: някой започва нова…

Марта Гочева: София е интересна, приветлива и търпелива

Днешният ден ми е мил и скъп, защото на 30.09 преди 11 години дойдох да живея в София. От самото начало съм влюбена в сградите, улиците, възможността да си както на най-шумното място, така и след точно две секунди да завиеш по централна тиха уличка, сгушена под огромни дървета. Искаше ми се отдавна да интервюирам…

цветя, светлина, вода

Не знам кой има нужда от тези снимки, но аз определено имам. Благодаря на Пинтерест, че вече ме познава по-добре от мен самата (макар да е донякъде крийпи) и че последните дни ми показва предимно красиви стаи с картини, цветя и вода, цветя в мивка, цветя във ваза над книги, цветя на нощното шкафче. За…

“Звуци” – Набоков

Ще споделя тук това, което написах в една книжна група, просто защото ми е важно и в блога да го има. Ех, чудни дни имах с този сборник, толкова чудни, че отдадох цялото си внимание на “Звуци” и не четях паралелно нищо друго. Разбира се, че знаех, че ще ми харесат разказите, все пак това…

“Изкуството на романа” – Милан Кундера

Кундера е от любимите ми автори, а едва тази година започнах да се запознавам и с нехудожествените му книги. За съжаление за “Една среща” написах кратък отзив тук, без да събера сили, мотивация и кураж за ревю. Затова и си обещах да мисля по-малко и просто да действам с “Изкуството на романа”. Както казва и…

“Поздрави от Хадес” – Яница Радева

Стивън Фрай в “Митове” пише, че „митовете са плодове на въображението, изпълнени със символика“. Последната една година в мен се събуди внезапен и неочакван интерес към тези разкази, имащи толкова основополагаща роля, че без тях не бихме могли да си представим развитието на световната култура. Последно прочетох “Одисеята на Пенелопа” от Атууд и съвсем уверено…

“София (сънища и спомени)” – Владимир Левчев

Много обичам поезията и на двамата Левчеви, а последните години усилено клоня към Владимир Левчев. Това издание страшно ми хареса, може би заради нестандартната комбинация от стихотворения, спомени, сънища, места в София, снимки със семейството в различни периоди от живота, дори откъс от първия роман, който е започнал да пише на седем години. Няма да…

“Морякът, комуто морето обърна гръб” – Юкио Мишима

“Морякът, комуто морето обърна гръб” (изд. “Апостроф”) е малка красива книга – красива в заглавието, в корицата и в изумителната образност, на която Юкио Мишима подчинява историята. Ако се зачетете в отзиви за романа, ще ви направи впечатление, че всички го определят като “жесток”, какъвто бе и за мен. Сцената с малкото коте не е…

“Раят е винаги другаде…”

Добре, че нямам пари. Ако имах спестявания, с които да живея спокойно месеци наред, да не кажа година, щях веднага да избягам от живота си (или пък да го заживея?). Щях да напусна работа още днес, щях да събера един малък сак и да наема ателие на “Асен Златаров”. После другаде, може и в квартал,…

Това на картинката съм аз, умилена от вълните на подкрепа и милощина, идващи към мен. Въпреки всичко, за което искрено не ми се мрънка в момента, съм благодарна, че имам приятели, които ми казваха неща като – хей, знам, че ти е зле, но може да полежиш на дивана тук с плюшената акула и да…

“Мъжът, който взе жена си за шапка” – Оливър Сакс

Г-н П. беше изтъкната фигура в музикалния свят – в течение на много години певец, а след това учител в местното Музикално училище. Именно там, в общуването с учениците, за първи път се проявили неговите странни проблеми. Понякога пред него заставал ученик и г-н П. не го разпознавал – по-точно не разпознавал лицето му. В…

Patrick Zachmann: Perhaps I am too conscious of the pain of the people I was taking pictures of

Много обичам, когато случайно попадна на фотограф, чиито снимки толкова ми харесват, че не мога просто да избера една, която да споделя. Тук има биографични данни и над 50 снимки на Patrick Zachmann, оставям и Инстаграм профила. Кадрите на проститутки от Тайланд, Бразилия, Китай ме смазаха и то не защото са брутални или вулгарни, а…

“Самотни пътешествия” – Йосиф Бродски

“Самотни пътешествия” е третият том с есета на български на Бродски, а за мен първи, досега винаги съм го обичала и откривала чрез поезията. Есетата ме изумиха с ерудицията на автора, познанията му пускат пипала във всякакви области – история, география, митология, литература, философия. И в същото време си личи, че нищо не помни умишлено,…

Някакви неща ме дърпат надолу, като аз май подпомагам процеса. Минавам да оставя тук за спомен това настроение и да си запиша, че не може, просто не може да не предстои хубав период. Няма как да си в безизходица завинаги, нали? Картинката я сложих, защото ми се струва важна. Защото знам, че си казвам неща,…

“Да събудиш тигъра. Лекуване на травмата.” – Питър Левин

Както се шегувам напоследък – кой какво прави, аз чета за травмите. След “Тялото помни”, за която писах подробно тук, се насочих към “Да събудиш тигъра” (изд. Изток-Запад, преводач: Мариана Екимова-Мелнишка), но нямам намерение да правя сравнение между двете, би било неуместно. Темата е обща, но подходът, примерите и текстът не са съпоставими. Все пак…

Извън кадър

Този пост можеше и да се казва “три дни оффлайн”. Направих минимално количество снимки, въпреки покъртително красивата природата и миговете, които по принцип бих нащракала. Така че извън кадър останаха: малкото еленче, което мина пред колата и ни погледна подозрително; водопадът, мъглата, планината; огромните пеперуди, които кръжаха около мен в хамака, а в този хамак…

Скоро не съм писала дневник пост, може би защото се опитвам да се отърва от себе си по някакъв начин. Мечтая си за дълъг период без физически дискомфорт, за красива дълга небесносиня рокля, пътешествие с хубав влак и почивка по женски. Иска ми се да имам генерално усещането, че всичко ще бъде наред. Като пресметна…

“Братовчедката на Зорбас” – Рене Карабаш

Бях забравила колко трудно се пише за поезия, сигурно от месец се приканвам сама за този пост безуспешно. Може би защото в прозата не са така сгъстени емоциите или защото там човек може да се разпростре на тема сюжет и какво ли още не, може би затова е в пъти по-лесно да напишеш ревю за…

“свобода не познавам, освен свободата да съм в някого затворник”

Това стихотворение на Луис Сернуда страшно ми хареса, прочетох го няколко пъти, а болднатото изречение е болднато, защото не може да не бъде болднато. Тук има още няколко негови неща на български, “Уморен съм” ми е второто по любимост. Знам, че има преведена книга, но не я откривам никъде налична… Ако човек можеше да изкаже…

“Говори с Нева”

Напоследък имам късмета да чета книги, които ме терапевтират. Те, разбира се, не правят предварително подобна заявка, а аз от своя страна не очаквам нищо подобно, но след последната страница се чувствам сякаш някой се е погрижил да бъда добре. “Говори с Нева” (ИК “Жанет 45”) е свидетелство за нашето приятелство. Включени са 43 миникоренспонденции…

Когато бях малка ми казваха да не тичам бързо, защото ще падна и ще се претрепя. Да избягвам кучетата, защото ще ме ухапят. Да не се прибирам по тъмно, защото нещо ще ми се случи. Да не пия на купон, защото нещо ще ми се случи. Да не вярвам много на мъже, защото тогава пък…

“Американа” – Чимаманда Нгози Адичи

Не искам директно да започвам с впечатления за романа, без да кажа няколко думи за авторката, защото ми се струва, че една от причините да очаквахме “Американа” на български толкова много, е от интерес към Чимаманда Нгози Адичи. В повечето случаи сякаш след прочита на книга започвам да търся повече за този, който я е…

Ина Иванова: Изкуството е територия за съпреживяване

Ина е поет. Започвам първо с това, защото я открих благодарение на стихотворенията й. Дори имам бегъл спомен как й изпращам покана за приятелство с думите, че обичам да я чета. От сегашна гледна точка ми е леко странно и неудобно, но от друга страна, как иначе щяхме да разберем, че искаме да пием розе…

Някои от снимките в тази страница съм ги запазила преди време от други места, но на повечето не съм попадала. Страшно ми харесват всички – и тези, които разкриват интимността между двама души, и онези на приятелките на плажа, които се смеят и тичат толкова много, че са извън всякакъв фокус. Също светлината и стаите,…

“Тялото помни” – Бесел ван дер Колк

Последните седмици надух главите на всички около мен за супер яката книга, която чета. Изпращах цитати на приятели, звънях им по телефона, въртях се в кръг из нас и трескаво препрочитах пасажи, след което си лягах и не спирах да мисля за “Тялото помни” и за всички онези хора, които Бесел ван дер Колк споменава….

Запазила съм си в Пинтерест серия от въпроси, подобни на заглавната снимка. Мисля в идните дни да отговоря на няколко от тях, започвам с какво имам нужда да приема днес: Че не всичко е под контрол и няма как да бъде – не знам какво ще се случи с мен или близки хора, както и…

Кратък обзор на това, което се случва в главата ми (пак си мисля – ама кой го интересува? мен, бе, мен, от мен за мен си е, което е супер). Работя хоум офис от оригиналния ми хоум, кучето спи и похърква, ям домашни череши и ягоди, които баба е пратила от село (тази, на която…

Макбетовски поглед към “Сърце тъй бяло” от Хавиер Мариас

“Сърце тъй бяло” е много по-трудна за коментиране книга, отколкото си мислех. Хавиер Мариас е автор, който усетих като “много мой” още с “Влюбванията” и веднага се сдобих с трилогията му, към която обаче още не съм посегнала. За сметка на това в една антикварна книжарница забелязах сред всички купчини литература именно “Сърце тъй бяло”…

Приятелка да се наричам – първа радост е за мене

С Бени си пишем мейли, задаваме си лични въпроси, отговаряме си, опознаваме се постоянно една друга, дори когато си пращаме снимка на бананов хляб или гледка през прозореца. И не само. Осъзнах, че отговоря ли на неин въпрос, ми се избистря личното становище, не защото досега съм нямала идея какво е, но защото рядко сядаш…

Henri Cartier-Bresson: Your first 10,000 photographs are your worst.

Попадала съм тук-таме на снимки на Henri Cartier Bresson, но сега се зачетох повече в изданието на Taschen и видях няколко кадри, които направо ме оставиха без дъх, колкото и клиширано да звучи. Предвид, че е живял почти един век, е бил свидетел на най-различни важни исторически периоди, пътувал е много – Китай, Куба, Индия,…

Pipi Hormaechea

Попаднах на снимките на Pipi Hormachea май в Пинтерест, оттам директно се озовах в сайта й – ето го и много ми харесаха кадрите от тази конкретна фотосесия в линка. Има нещо нежно, фино и въздушно в дългите бели панталони с висока талия и обувките с каишка и дебел ток, много обичам такива, трябва скоро…

Не знам дали е поради новия роман на ГГ, който чета сега, но много натрапчиво започнаха да ми се въртят в главата някакви спомени, към които хем искам да се върна, хем упорито избягвам – от вина, също от безсмислие, за какво ми е в крайна сметка? Освен това как да го разкажа, без да…

Безкрайна “Нощ в Каракас”

В интервю (което може да прочетете тук) Карина Сайнс Борго казва, че журналистиката дават отговори, докато художествената литература задава въпроси, което мисля се е получило наистина с романа й “Нощ в Каракас” (изд. “Жанет 45”, преводач: Анелия Петрунова), в който разказва за родната си страна Венесуела (признавам си, че аз я произнасям с “ц”), в…

Припомням си най-важното: ИНСТРУКЦИЯ ПО РЕМОНТ НА КАРМАТА: ТОЧКИ 1-4 1. Намери достатъчно хранаи се наяж. 2. Намери тихо място за съни се наспи. 3. Намали интелектуалния и емоционален шум,докато откриеш своята тишинаи слушай. 4. Ричард Бротиганпревод: Георги Ангелов

A picture is the expression of an impression

Замислила съм един ударен спам с фотографии, всичко започна с изданието 20th Century Photography на Taschen, от което си записах доста имена, а последвалото рисърчване доведе до други, вече дори не помня на кое къде съм попаднала. Обмислях на няколко пъти да пускам дълги постове с неща от книгата (тя е доста дебеличка, едни скромни…