Кратък обзор на това, което се случва в главата ми (пак си мисля – ама кой го интересува? мен, бе, мен, от мен за мен си е, което е супер).
Работя хоум офис от оригиналния ми хоум, кучето спи и похърква, ям домашни череши и ягоди, които баба е пратила от село (тази, на която съм кръстена и която не успявам истински да опозная), мисля си за отпуска, откъсвам се от всичко, с което не ми се разделяше допреди два дни, не ми се говори, не ми се пише, но в същото време мисля за хората и ми се иска да осъществя контакт, твърде взаимоизключващи се желания, както винаги. Слушам по VH1 осемдесетарска музика и се опитвам да избягвам новини, за съжаление на няколко пъти не успях.
Обещах на Б. да си представям как сме на покрива, за който й разказвах, там съседката е простряла прането, а кварталът спокойно си стои в ниското, чака да го погледаш от високо. Има гнездо. Ние с Б. сме там, аз пия силно чисто еспресо, тя може би чай или безкофеиново с мляко, смеем се. Виждам ни в снимки на други приятелки, пращам й ги, обсъждаме как лятото наистина, наистина ще се срещнем, вълнуваме се и се притесняваме дали няма да разочароваме другата.
Уморих се най-сетне, дори и да е временно, да обсъждам наболели социални теми, нямам енергия за спорове, замаскирани като дискусии, сестра ми твърди, че всички/повечето ме виждали в социалните мрежи като луда феминистка, леко агресивна и врякаща. Другите пък автоматично ме приемат за близка и изискват от мен неща, за които отново нямам капацитет. Не съм си сама виновна за това, че публикувам много. Ако някой си вади негови заключения, нямам общо с това и няма да си намаля активността.
Едно хубаво и умно интервю за книгите пляскам директно тук
Илюстрации от Virginia Mori. Някои са доооста крийпи, me like it, заглавната е нейна също.
A Room of One's Own 