Някакви неща ме дърпат надолу, като аз май подпомагам процеса. Минавам да оставя тук за спомен това настроение и да си запиша, че не може, просто не може да не предстои хубав период. Няма как да си в безизходица завинаги, нали?
Картинката я сложих, защото ми се струва важна. Защото знам, че си казвам неща, които дават отражение и това отражение не ми харесва. Защото ако си повтаряш, че си зле физически, психически и всякак, изреченията започват да се въртят из теб като центрофуга. Може би и аз бих отишла вече сама на почивка някъде. Може би и аз ще си намеря осем нови хобита. Може би ще обикалям с приятели барове до сутринта.
Изтърпях три досадни разговора от роднини под знака на “аре бе, кога ще имате дете”. Божке, аз още не знам кога ще имам себе си, какво остава за друго.
A Room of One's Own 