A Room of One's Own

Калина добре посочи, че не ми липсва одобренито им, а обичта. Приемането, че съм такава, каквато съм. Наистина са различни неща, но аз ги бъркам.

Онова ужасно усещане, че никога няма да успея да ги зарадвам истински, да ги накарам да се гордеят, да плачат, да скачат. Може и да тълкувам грешно, може да е преувеличено, може би нямам право, но не мога да променя начина, по който се чувствам. Жилото на ревността и сравнението се е забило в мен и ме трови отдавна.

Твърде много емоции от всякакъв калибър напират, за пръв път почти отказвам да ги чувствам или записвам. Две вечери поглеждам тефтера и се отказвам. Засега ще взема съзнателното решение да ги отбягвам.

Никой не е длъжен да ни разбира, но е хубаво, когато се случи. Да не забравяме, че приятелите също са семейство ❤