Колкото повече време не пиша, толкова по-трудно ми е да се върна към блога (последната ми публикация е от юли…). Колкото повече се чудя какво да кажа, толкова повече нямам идея защо и дали изобщо да го правя.

Но ето ме тук. В мен напира равносметка за изминалата година. Ще започна с лошото, за да мога да приключа с хубавото.

Отиде си баба Мими, жената, която ме отгледа. Скоро ще стане година, а аз все така първосигнално тръгвам да й се обаждам, защото бях свикнала да й споделям всичко, да си говорим с часове. Тя единствена от семейството ме е разбирала винаги и ми е давала безкрайни количества любов и утеха. Всичките й разкази бяха интересни и вълнуващи, а животът й – необикновен. Имам цял пост за нея…

Почина кокер шпаньолът ни, който бе с нас 14 години. Съжалявам, че малко след смъртта на баба, майка ми е трябвало да отиде сама с него на ръце, за да го приспят…съжалявам, че ни информира след това, а не потърси опора предварително.

Почина и дядо ми. Откакто това се случи, го мисля много често и си спомням как танцува на сватбата на сестра ми. Още тогава знаех, че за последно го виждам такъв. Съжалявам, че не те опознах достатъчно, но и сякаш така трябваше да е. Липсваш ми. И на баба Стефка много й липсваш, целият апартамент е като гробница без теб, а на баща ми му е лошо с дни след като е посетил гроба ти. В мен са стихотворенията ти, нямам сили да ги препрочитам. Картини, цигулка, поезия, колко много изкуство остана от един инженер. Гледах те на видеото от изписването ми…

Правих си два пъти ЯМР, веднъж на глава, веднъж на коляно. Имах сага и с други здравословни неща, но не искам да навлизам в детайли. Все пак, да чукам на дърво, нямам някоя страшна болест.

Всичко творческо в мен умря, дори ФБ статус вече не мога да напиша.

Не знам какво искам да правя с живота си, а ще стана на 33. Както казва баба Стефка, часовникът тиктака, по-млада няма да станеш. Както каза М.: ако нямаш деца, един ден ще си самотна и стара, а всички други ще имат семейства, решавай сега! / изкарай някакъв сертификат за работа / краката добре, ама за корем не тренирате ли на фитнеса

Тъгувам по приключили приятелства. Хем разбирам, хем не защо се случи така. Натрупала съм разочарование, искам да се изясним и в същото време кому е нужно изобщо. Просто…ако някой някога ме беше попитал кой ще отпадне от живота ми, никога нямаше да ми хрумне, че това ще сте вие. Тази година не създадох и нови отношения.

П., която има шизофрения, се обсеби от мен. Страх, паника, безизходица.

За хубавото…още по-силна спойка с и без това близките ми приятелки, които ценя и обичам безкрайно. Толкова хубави срещи, разговори, разходки, гласови.

На рождения ми ден, макар и в ужасно състояние на тялото и духа, бяхме в Амстердам. Като картичка е този град! Лятото на море в Гърция, есента на гости на Ани в Берлин ❤ Също, цели четири пъти бях на спа! :D В един уикенд бях на сватба на сестра ми и на Кали.

Прочетох по-малко книги от предишни години, пак не открих никаква музика, качих килограми, мисля активно за остаряването и смъртта, но пък не спрях да спортувам (единственото нещо, с което се гордея), продължих да си водя дневник, да пиша на ръка, да си купувам цветя, да се усмихвам на непознати и да заговарям хора в магазина/химическото/градския.

Спомням си страшно ясно как бях на 17, до ден днешен най-трудната ми година, чувствах се ужасно, пресичах улицата и изведнъж усетих красотата на дъжда, на начина, по който се размиват очертанията на тълпата, всеки детайл предизвика в мен възхищение. Все още го умея това, а докато е така, годината е била успешна.