A Room of One's Own

Отново се държа като дете, което иска някой голям човек да дойде, да му реши проблемите, да го сложи да спи и да се погрижи за всичко. Не искам да зависи от мен, да имам отговорност, инфантилно се боричкам с идеята, че АЗ съм възрастния човек. Губя време да се оплаквам на приятелките ми, на себе си, повтарям едно и също, а в целия този стресов фон и шум можех просто да взема да предприема нещо… Реално дори не се случва кой знае какво, припомням си, но не знам защо не се усеща така.