Това на картинката съм аз, умилена от вълните на подкрепа и милощина, идващи към мен. Въпреки всичко, за което искрено не ми се мрънка в момента, съм благодарна, че имам приятели, които ми казваха неща като – хей, знам, че ти е зле, но може да полежиш на дивана тук с плюшената акула и да четеш списание, не е необходимо да си говорим. Или – хей, спряли са ви водата? Ела в нас да се изкъпеш и да постоиш на хладно. Ще те закарам на лекар и до Икеа. Такива работи.

Тези и други примери ми говорят, че има хора, които държат да се чувствам добре, спокойна, обгрижена, охладена и отпочинала. Просто велико! Велико като разходки по минимум 20 хиляди крачки (под това ги броя вече за следобедна дрямка), повторно посещение на изложбата на Щъркелов, лимонада с мента + маскарпоне с боровинки във Фабрика Дъга. Велико като да се прибереш пеша по Цагирадско и да гледаш как тийновете карат скейт, велико като танцуващите хора пред ЦУМ и шумните деца в двора на училището до нас, които спонтанно пускат музика, прегръщат се, целуват се и се смеят. Животът ври и кипи като нагорещен асфалт. Хубаво ми е от лакомото четене и от факта, че не си купих цветя днес, но се чувствам сякаш съм.

(напомнянка: бъдете мили първо със себе си, за да сте искрено мили с другите)

Споделям осемдесетарския плейлист, който отново въртя, тези години просто няма как да ми омръзнат:

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s