“Звуци” – Набоков

Ще споделя тук това, което написах в една книжна група, просто защото ми е важно и в блога да го има.

Ех, чудни дни имах с този сборник, толкова чудни, че отдадох цялото си внимание на “Звуци” и не четях паралелно нищо друго. Разбира се, че знаех, че ще ми харесат разказите, все пак това е Набоков, не съм учудена или нещо такова, по-скоро приятно изненадана, че винаги може да е дори по-хубаво, отколкото очакваш.

Беше ми трудно да внимавам, защото всяка дума е бисер, както каза Цвети. Освен това Набоков не пести прилагателните, те се нижат един след друг, един след друг, да ти се завие свят. Начинът, по който пада светлината върху чашите, звуците, отраженията, външният вид на героите, всичко е описано зашеметяващо. Не бих казала точно, че е сложно, но е изискващо, а аз напоследък нямам концентрация и умът ми блуждае на сто места едновременно. Наложи се някои страници да ги чета по няколко пъти, за да съм сигурна, че не пропускам или разбирам погрешно. Но наистина беше прекрасно, огромно удоволствие. Единственото кофти е, че летвата е твърде високо и скоро няма да ми се четат нечии други разкази 😃

Няма да правя анализ на историите, непосилно е, но откроявам няколко теми – за деспота, стегнал в шепите си държавата; любовта и нейната краткотрайност; загубата във всяко възможно нейно проявление; самотата и неразбирането; красотата на природата, музиката, може и да е красотата в ресниците на обичаната жена или на падащото листо от дървото, кадифената зеленина на кората на дъбовете.

Имам два любими разказа, единият е “Картофеният елф”, в който става дума за едно джудже, чийто живот се върти в “кръг, равномерно и еднообразно, като цирков кон”. Какво му се случва и как завършва, няма да кажа, но за мен бе толкова ярко всичко, толкова истинско, представих си къщата, кръчмата, женския пантоф. Беше ми искрено мъчно и още се връщам мислено към него. Другият ми любим разказ е “Адмиралтейската игла” – съвършен от първата до последната дума. Мъж пише писмо на жена, която е откраднала любовната му история. Идните дни планирам да го препрочета.


Мисля си, че в това е смисълът на писателското творчество: да изобразяваш обикновените неща така, както те ще се отразят в умилните огледала на бъдните времена, да намираш в тях онази благоуханна нежност, която ще усетят само нашите потомци в далечните дни, когато всяка дреболия от нашия бит ще стана сама по себе си прекрасна и празнична – в ония дни, когато човек, навлякъл най-простичкото днешно сако, вече ще е костюмиран за изискан маскарад.


изд. Колибри, превод от руски: Мария

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s