Януарски обзор – от драг културата до ирландските номади

Започвам с последните неща, които ме впечатлиха и те са шокиращо! снимки. Мислех направо да кача работите на Joseph-Philippe Bevillard, но ми стана любопитно що за птица е и попаднах на това интервю, в което разказва, че на три години губи слуха си след висока температура. Родителите му го насърчават да използва очите и ръцете си, записват го на различни арт курсове, водят го по музеи и галерии, занимава се с керамика, скултура, дърворезба. По-уверен е с портретите, защото, както сам признава, му се налага да следи движението на устните и лицевите експресии, което в крайна сметка се оказва плюс и си личи по снимките му. През 2000 г. се мести в Ирландия, откъдето са и всички тези снимки, показващи ни номадския начин на живот на хората в караваните, които нямат дори течаща вода, the Irish Travellers. Въпреки че са ирландци, са жертви на расизъм и имат висок процент на самоубийства…в интервюто е разказано повече, затова направо ще споделя няколко кадри. Има и Инстаграм.

Наскоро си разглеждах снимките в Пинтерест на Джейн Бъркин и Серж Генсбур, което доведе до това да се зачудя какво се случва с децата на Джейн, без значение от кой мъж точно. Така попаднах на Кейт Бари, която е починала преди няколко години при неособено ясни обстоятелства (предполага се самоубийство, имала е проблеми с наркотици и алкохол). Няма да се спирам на този въпрос точно. Направиха ми впечатление снимките й, някои от които доста разпознаваеми, макар самата тя като име да не ми говори нищо.

I was photographed a lot as a kid. It must have made an impression on me. Letting someone take your picture involves a degree of trust and confidence that I don’t have. For a long time, my camera was a defence against the melancholy I felt.

Този пост на Гери Грънчарова ужасно ми хареса, както и още няколко нейни в подобна стилистика<3

Има нова рубрика за чуждестранни фотографи “Поглед отвън”, снимали нашата страна. Ето ви една Дорис Петер.

Стига толкова със снимките, нагледа ми се окото вече (всъщност докато го пишех се сетих за още една фотографка, но ще я оставя за друг път).

Изобщо не ми омръзва Мишел, мога да я слушам постоянно с нейния андрогинен глас и странни клипове. Нямам идея коя ми е любимата песен, всички си приличат, но въпреки това ги разпознавам и разграничавам.

Като казах андрогинен, нека кажа и деветдесетарска драг култура ето тук в текст на Юлия. Статията не е за мъже, които при комбинация от адамова ябълка и рокля се чувстват длъжни да защитят честта на хетеросексуалната потентност. Адски съжалявам, че съм изпуснала изложбата в Структура и то само за някакъв си един ден, обаче ми беше интересно да науча повече за култовите години на клуб “Спартакус” с неговия творчески хаос и ексцентричност. Прииска ми се да препрочета “Орландо” на Улф ❤ София куиър форум ще има до май месец.

Също според мен специфично беше това, че драг културата и въобще клубната и техно-музикалната култура от това време повлияха много на младите художници, на темите и естетиката на техните произведения. Унисекс естетиката например, навлизайки в изкуството до някъде чрез модата веднага зададе теми, с които предишното поколение художници не беше работило.

В lamartinia се появи интервю с Бени, в което много любопитно говори за това що е поезията, имаме ли нужда от нея и как да й се наслаждаваме. Много ще се радвам, ако осъществи скоро проекта, за който споменава. Междувременно благодарение на Петя Кокудева открих Преоткриването на Куба в ето този блог, който не ми беше познат, дори в първия момент реших, че съм отворила грешния сайт. Чета на случаен принцип през някой и друг ден, винаги попадам на супер сладка история, истинска наслада ми е, пък и още не ме е пуснала кубинската вълна, която неочаквано ме заля с поредицата на Жанет преди време.

Детелина Стаменова започна подкаст на теми, които пък отговарят на четивата ми от Изток-Запад с всякаквите там неща за мозъка, семейството, травмите, кои сме ние, къде сме, какво се случва, казано най-простичко на моя си език. Хубавото е, че за разлика от повечето други такива формати, тук може да чуеш нещо за 30 минути, а не за 2 часа, което мен лично че отегчава, напомня ми на “тази работна среща можеше да е мейл”. Този и още няколко материала пък за руския психотерапевт Литвак ме мотивириха да го добавя в графата книги, които бихме прочели, когато му дойде времето.

Много готина новина за жена, планина, хижа и боровинки. Не споделям новини, освен ако не носят оптимизъм и смисъл.

Най-сетне си направих goodreads профил, явно съм имала някакъв активиран от 2011-та, който сега съживих. Засега ми действа добре и не само че не ме кара да се чувствам сякаш изоставам от някакво предизвикателство (виждам смели люде, желаещи през 2021 да прочетат минимум 200 книги), но ме успокоява, че си чета съвсем добре и нормално. Даже без гудрийдс често чувствах, че чета ужасно малко, сега поне имам ясна представа. Книгата на януари за мен е “В памет на паметта”, за която писах и говорих достатъчно, но тук искам да споделя искрената ми радост от новината, че Мария Степанова е прочела ревюто ми, щях да падна! Самата мисъл, че писател от нейния ранг е бил в блога, ме кара да се изпотявам, скачам и кикотя. Какво друго се чете през месеца, има в goodreads като информация.

Нови сериали май нямам, в главата ми е едно огромно бяло петно що се отнася до какво съм гледала, освен трите части на The Godfather и двете стари трилогии на Star Wars (пречупих се). Харесаха ми, но със сигурност няма да съм хардкор фен със светлинен меч на 31.10. По-възможно е да съм мафиот, който казва leave the gun, take the cannoli.

Ужасно се зарадвах, че с моите месечни обзорки съм вдъхновила момичетата от Business Girl World да започнат редовна рубрика в блога. Ще следя със сигурност!

Ходих на изложби, но нямам какво да кажа, макар да видях страхотни неща. Обиколките на града ми липсваха, затова и се зарадвах на виртуалната такава в Програмата с улицата на поетите.

Заглавната снимка е на Alixe Lay и толкова ми хареса, че просто искам да е тя и никоя друга. През някои устройства излиза доста смачкана, затова отделно ще я кача и тук.

О, знам, че забравям нещо. И по-добре така, иначе няма да му се види края 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s