Български художници, световни картини

Имах намерение да пиша специално за българския кубизъм, но открих само две имена, които бих споменала и се отказах, защото в процеса скачах насам-натам из интернет, докато не се снабдих с разнообразни художници. Не държа май да ги обединявам, още по-малко да се впускам в дълги биографични справки. Просто ще споделя картини, които мен ме впечатлиха, надявайки се, че ще донесат красота и за вашето око. Понякога се чудя как е възможно да имаме толкова, ама наистина толкова много талантливи художници.

Емануил Попгенчев (1942 – 2010) изглежда да е особено фин и деликатен човек от това, което открих за него. През 1995 г. френска аукционна къща продава всички негови налични в нея картини, но за сметка на това у нас остава по-скоро в сянка, защото не се и натрапва. Един от малкото представители на българския кубизъм. Тук има две страници интересни неща от него.

Бронка Гюрова-Алшех (1910 – 1995) рисува предимно пейзажи, по-малко портрети. На мен най-много ми хареса тази и не мога да спра да я гледам:

Нуша Гоева (1959 – ) има цели 23 самостоятелни излобжи, а картините й са представяни от Атина до Сапоро! Толкова са нежни, хубави, преди малко усетих, че се усмихвам, докато ги гледам и ми стана едно нежно и мило. Определят я като наследник на образите и духовността на Лика Янко. Родителите на Нуша също са художници – Елза и Владимир Гоеви.

Александър Капричев (1945 – 2008) ме спечели с тези форми и движения. Останалите му творби не ми проговарят, но тази ми е достатъчна, за да го включа.

Димитър Борисов (1946 – ) е от най-добрите художници – наивисти в съвременното българско изкуство.

Дария Василянска (1928 – 2017) си признавам, че ми е любимото откритие. Много, много ми е интересен нейният стил.

Общо взето в подборката се водих по първото впечатление, по интуиция. Мисля, че са все художници, които най-спокойно могат да бъдат в големите европейски галерии, не са български от пръв поглед, с което не искам да кажа нищо лошо, по-скоро намеквам, че са световни, глобални. Липсва ми обикалянето из огромни просторни зали с високи тавани, но съм доволна, че макар и виртуално успях да посързецавам. Ако на някого му е интересно и в същото време на мен ми се занимава, бих продължила с втора и трета част на български художници, уловени от скачане по линкове.

Claude Monet: What keeps my heart awake is colorful silence.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s