вместо заглавие – текст на песен

Изпитвам отново желание едновременно да залича всичко, което съм писала някъде, включително и блога, да се изключа от всички социални мрежи и да заживея в пещера, както и потребност да си изпея какво мисля и чувствам, да го направя обществено достояние.

Отделно от това изобщо не мога да разбера защо толкова ме е срам да споделя свое стихотворение, по-готова съм да си кача снимка по гащи, отколкото това. НО ЗАЩО? Какво толкова може да стане, по дяволите? Някой евентуално ще ме изкритикува в ума си, някой ще реши, че това не е поезия, някой ще ми се присмее. Всеки път, когато си помисля, че някой много си е повярвал, ме е страх, че някой някога ще си го помисли за мен и че ще е вярно. И КАКВО ОТ ТОВА? Как живея изобщо толкова комплексирана, гипсирана и опакована? От предпазливост стоя на едно място от сто години и не рискувам спокойствието си, което за съжаление води до дългосрочно безпокойство.

Изпитвам силно негодувание по един въпрос, а не само Джордан Питърсън знае, че негодуванието е голям проблем и доста ниска енергия. Ритам във въздуха инатливо и отказвам да приема, че не получавам това, което дори вече в сънищата си имам вече наполовина. Това ли ще е животът? Знам, че баба ми някъде на моята възраст се запитала това, във въртележката работа-мъж-дете-печката, и се спряла и искрено се зачудила това ли ще е. Дядо ми по неговия спокоен мъжки начин я уверил, че най-вероятно няма да е друго. Иначе сега като се чуваме ми казва да се радвам на младостта и на хубавите моменти.

Капка Касабова е написала чудна книга, с която за малко да се размина. На едно място споменава, че никога не е искала дете, ужасявала я перспективата маршрутът и да е до детската градина и обратно (усетих нещо, което не ми допадна в това изказване определено). Е, да, но Капка е космополитна личност, обиколила света, пишеща, търсеща, авантюристична. Аз не съм такъв човек. Аз съм турист. По-тъпото е, че тъй като често жените, които чета, заявяват възможни избор между кариера/пътувания и семейство, аз се обърквам, защото и двете не ми звучат примамливо. Нито искам да обикалям сама далечни места, бидейки твърде страхлива и предпазлива, нито искам да ходя до детската градина. Е, че то има ли друго? Къде да се поставя? Не е да кажеш да съм приключенец, не е да кажеш и да съм кариерист или импулсивна личност с копнеж по адреналин.

Май в момента искам да си поплача някъде, да напиша едно стихотворение и да се наспя. И да спра да планирам планове за бягство (!) – ако съм искала, досега да съм го направила. Малко е като да предупреждаваш всички, че ще се самоубиеш. Който много говори, нищо не прави, само привлича внимание. Аз привличам внимание, пиша го тук, за да го има черно на бяло.

I’ve been killing myself slow
Not with drugs or alcohol
Not from smoking cigarettes
Not from unprotected sex

But thoughts that come from the inside
That I try to hide
Try to keep them under control
But it’s a daily chore

To kill the poison
Poison in my mind
Kills from the inside
Poison
Poison in my mind
That is the worst kind

I might point the finger
But I’m definitely
My worst enemy
Not a man with a gun
Not a passing stranger
Is the real danger

Got few reasons to complain
But the fight is still the same
So much beauty in the world
Why can’t I just keep it simple

And kill the poison
Poison in my mind
Kills from the inside
Poison
Poison in my mind
That is the worst kind

I’ll climb a mountain
I’ll see the light
All will be one
And then again, again

Poison
Poison in my mind
Kills from the inside
Poison
Poison in my mind
That is the worst kind
Poison
Poison in my mind
That I try to hide
Poison
Poison in my mind
Kills from the inside

2 Comments Add yours

  1. GalPetkova says:

    Стефи, изпитвам същите чувства по отношение на моето рисуване.

    Изключително ме е срам да споделя нещо свое. Ето вчера за денят на жената нали споделих моя илюстрация. Хората я харесаха. Даже една дама си поръча да й нарисувам още една две и да си ги плати. Аз разбира се се съгласих.

    Но не мога да разбера защо никога не си вярвам и съм се свила в черупката си. Все си мисля, че не ставам за тази работа. Трябва някак да се преборя с моите демони, но не знам как.

    Много съм смотана, честно!
    Та разбирам те прекрасно как се чувстваш.

    Аз обаче да ти кажа отново… обичам да те чета.

    Liked by 1 person

  2. GalPetkova says:

    О! И още нещо да добавя. Ако решиш да се дистанцираш от социалните мрежи (всеки има нужда понякога) моля те не спирай да пишеш тук. И не се поддавай на емоции да затриеш блога.

    Щях да го направя преди години и толкова се радвам, че не го направих. Това е труда ти… Не става ей тъй да си заличиш мислите.

    Прегръдки ❤

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s