God does not exist

Избягвам да пиша за нещо, което ме тормози от седмици, а от днес пък имам още един повод да го мисля. От една страна, не е моя лична история, а на близки, така че нямам право да я разказвам, а от друга, само може да натоваря някого допълнително. Затова ще бъда възможно най-уклончива и няма да използвам имена.

Като за начало просто не мога да повярвам, че се случва. В смисъл знам, че се, но не очаквах да е с близки мои приятелки. Не мога да повярвам, че пораснахме толкова, не мога да повярвам, че ни се налага да взимаме подобни тежки решения, да изпитваме разкъсваща физическа болка и да живеем някак си. Когато си говорехме с Х по телефона, тя ми каза, че най-гадното е, че нямаш обяснение с какво си го заслужил. И наистина няма такова обяснение, особено когато не вярваш в бог, карма или каквото там би ти дало успокоение.

Не знам как да оказвам утеха в подобни моменти, защото не искам да говоря глупости. Не искам да омаловажавам ситуацията, не искам да обяснявам как ще мине, че така е писано, че другият път няма да е така. Откъде да знам? Първо, подобен род неща не ти минават. Научаваш се да живееш с тях, но не ти минават. Никой не ти гарантира какво ще е занапред, дали ще се повтори, дали няма. Общо взето никой нищо не знае и няма справедливост. Колко обезсърчително, жестоко и противно заключение.

Наистина просто не мога да повярвам и когато днес ми казаха каквото ми казаха, просто бях…НЕ, ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА ПАК В РАМКИТЕ НА МЕСЕЦ. Не мога да се справя ментално, а дори не ми се случва на мен. Обаче се случва на близки мои приятелки, така че как да не го преживявам? Знам, че използвах “случва” двеста пъти дотук, но сигурно защото се опитвам да го проумея, да разбера, че тъжните статистики понякога ни застигат и касаят онези, които са ни най на сърце.

Липсват ми годините, в които бяхме на по 16 и плачехме за някое момче.

Ами това е, ще си даваме кураж. Не вярвам в съдбата, кармата, бог, не вярвам, че животът има какъвто и да е смисъл, но вярвам, че докато се обичаме и си пращаме сили, всичко е с една идея по-поносимо.

One Comment Add yours

  1. мини тяло says:

    бог не съществува, но ние съществуваме и докато се имаме едни други, нищо не е загубено. прегръщам те.

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s