Малките открития, докато отивам в обедната на тренировка:
Окосената трева ухае на фреш от киви. Това ужасно ми хареса като прозрение. На връщане за всеки случай поспрях, за да се уверя, че съм права.
Ако си притеснен и погледаш как вятърът минава през глухарчетата, ще ти стане веднага по-добре.
Тревата е избуяла драматично през уикенда. Винаги избирам едно малко кално пътче, което ми напомня на гора, нищо че го преминавам за под минута, но там има пръст, люляци, насекоми, цветя, стъпки от обувки.
Във входа мирише на мъж, някой току-що беше минал. Изобщо не става дума за парфюм, а за нещо закодирано в мен от ранна детска възраст: пот (но не гадна, а някак…загатваща, свежа, здрава), цигари, мента, влажна боя, афтършейф, ремонт. Ммм.
илюстрация: Kirsten Sims
A Room of One's Own 