За малко да се разминем с най-новата книга на Капка Касабова – “Към езерото” (ИК “Жанет 45”). Корицата ме привличаше, а и не бях чела нищо от авторката, но на няколко места попадах на лаконичното: “това е книга за Охридското езеро”, а аз, честно казано, си мислех – супер, но не ми се чете книга…

да се науча: да не се чувствам виновна, когато вътрешно в себе си знам, че не съм. тоест да мога да понеса някой да ме укорява, да смята, че съм постъпила зле, да ми държи сметка, но аз да не позволявам това да ме разклаща. да мога да приема да не бъда одобрена и разбрана……

От сутринта усещам как паниката се катери от низините на корема до врата, вече е май в устата. Та по този повод няма да мрънкам, а ще си припомня за вчерашния ден, който беше наистина хубав и всичко ми се стори така интересно. Докато чаках Пам пред НДК, лакомо оглеждах лицата на хората около мен,…

Изпитвам отново желание едновременно да залича всичко, което съм писала някъде, включително и блога, да се изключа от всички социални мрежи и да заживея в пещера, както и потребност да си изпея какво мисля и чувствам, да го направя обществено достояние. Отделно от това изобщо не мога да разбера защо толкова ме е срам да…

Не знам дали е странно, но за мен е забавно, че малко след като прочетох “Писма на Омар до бъдещата му съпруга”, започнах правилата на Джордан Питърсън. В първото правило се обръща специално внимание на…омарите. Той говори за това, че благодарение на техните видими с просто око неврони сме успели да разберем повече за структурата…

Този път започвам с музика, че да има какво да слушате, постът ще е дълъг, както винаги 😀 Абсолютно обвинявам Габи, че не спирам да въртя този албум, на всичкото отгоре ме кара да си представям как танцувам някъде и се въртя в кръг, изпитвайки космически вибрации на вдъхновение и самовглъбение. Man of the people…

Едно е да се притесняваш през деня, съвсем друг левъл е да се събудиш рязко в 3 през нощта с anxiety, което е толкова силно, че не можеш да заспиш. От секундата на събуждане веднага започнах да въртя хоро от изречения в главата си, главно под знака на “как само си пропилях времето дотук”. Абсолютно…

Имах намерение да пиша специално за българския кубизъм, но открих само две имена, които бих споменала и се отказах, защото в процеса скачах насам-натам из интернет, докато не се снабдих с разнообразни художници. Не държа май да ги обединявам, още по-малко да се впускам в дълги биографични справки. Просто ще споделя картини, които мен ме…

Мисля си за това, че приятелките ми, които в някакъв момент са ходили на терапия, се отличават по нещо. Забелязала съм, че те винаги ми казват няма нужда да се извиняваш, че не пишеш или нямаш време да се видим. По-рядко се обиждат от глупости, ценят личното си пространство и това на другия, не приемат…

Започвам с последните неща, които ме впечатлиха и те са шокиращо! снимки. Мислех направо да кача работите на Joseph-Philippe Bevillard, но ми стана любопитно що за птица е и попаднах на това интервю, в което разказва, че на три години губи слуха си след висока температура. Родителите му го насърчават да използва очите и ръцете…

С огромно страхопочитание поглеждах към “В памет на паметта”, минаваха месеци и аз все не се престрашавах да я започна, намирах си оправдания, отлагах във времето, твърдях, че “само да дочета еди-кое си и тогава наистина”. Предварително бях респектирана от ревютата, които публикуваха мои приятели и познати (линкове ще има за всички от сърце накрая),…

Имам чувството, че някои неща ще ги забравя, а други ще променя с всяко следващо разказване. Преди 4 години дядо почина, но още отпреди това разказвам истории с него, защото са толкова смешни. Тези между него и баба не са, там е друго, но осъзнавам, че тази привидна несъвместимост, сякаш няма как да е бил…

По Ланджев е чупливо като през януари и стъпките пораждат сеизмични зони. Чудя се как е възможно да сме толкова крехки, на една крачка от някакъв по-силен трус, който е способен да ни заличи завинаги. Не ме е напускало никога усещането, че само от някаква нелепа доза късмет или просто глупава случайност зависи всичко. Може…

Много харесах Яа Джаси с дебютния й роман “Завръщане”, писах за него тук и макар да са минали три години вече и да не помня детайли, съвсем добре мога да възстановя читателския кеф, който изпитвах. При новината за появата на “Непознаваемо царство” ми беше ясно, че няма да пропусна и втората книга със страхотната корица…

Всички знаем каква беше и каква не беше годината, колко е различна, как нищо подобно не ни се е случвало досега. Не знам дали подробно ми се говори за нещата, които изговорихме на гласови съобщения, по-скоро искам да изсипя нещо в моя любим хаотичен дух. Прочетох хубави книги, говорих доста по телефона. Август с Боряна…

Ще ми стане традиция да го споделям на 31.12 и това ми харесва, защото обичам повтаряемостта, както сигурно отдавна е очевидно. Също така си записвам: Направи малки знаци, които казват „да“и ги разпръсни навсякъде в дома си.

Нямам ясен план кога и как какво да пускам, но бях сигурна, че ще направя един тлъстичък декемврийски обзор, неизбежно леко хаотичен. Не целя да ви задръстя с информация, всички сме претоварени, дори да става дума за готини неща, но ако си намерите нещо тук, което да ви е любопитно, за мен ще е супер….

Защото сънуващият е просто крехък съсъд за делото на великия Майстор на сънища. Цяло събитие е, че се появи нещо от Силвия Плат на български, предвид колко слабо е представена у нас. Нямах никакви колебания дали да чета “Джони Паник” и зарязах всичко, което бях подхванала, за да потъна в 555 страници разкази, дневници и…

Избягвам да пиша за нещо, което ме тормози от седмици, а от днес пък имам още един повод да го мисля. От една страна, не е моя лична история, а на близки, така че нямам право да я разказвам, а от друга, само може да натоваря някого допълнително. Затова ще бъда възможно най-уклончива и няма…

Никога не съм гледала толкова филми и сериали, колкото напоследък. Генерално се чувствам уютно вкъщи и се опитвам да не мисля колко време има до сезона, в който по-спокойно бихме могли да се видим с хората, които ни липсват. Помисля ли си за това, се гипсирам и стресирам, затова я карам седмица за седмица. Има…

Пише ми се за неща, които съм прочела, чула, видяла, харесала. Някои от тях заслужаваха отделен пост, но осъзнавам, че има причина да не го направя и ще е чудесно, ако намерят мястото си поне тук. Може и да стане малко манджа с грозде, не знам. В началото публикувах “най-хубавото от седмицата”, но идеята за…

Всеки от нас е лошият в нечия история, колкото и да ни е неприятно да го признаем. Същата тази история най-вероятно обаче от наша гледна точка е съвсем различна, тя ни оневинява, оправдава и прехвърля вината и отговорността на другия замесен. Тръгне ли човек да разказва, да обяснява, започне ли един сюжет да минава от…

Понятието за лукс се променя. В момента лукс е да няма терористични актове например. Да не чета новини със свито сърце, чудейки се дали всички мои приятели са добре. Някои не могат да излизат от домовете си изобщо (Виена…), други остават без работа, трети вдигат температура и вече всичко ни ужасява почти еднакво, не знам…

Почти нищо не знаех за Lacci (Връзки), но реших да е първото, което искам да гледам на Cinelibri, защото е италиански филм, защото действието се развива в Неапол през 80-те и защото е невъзможно да няма любовна драма. Както италианците си изневеряват, крещят и обичат, никой друг не може (добре де, освен може би героите…

Хавиер Мариас е от любимите ми автори и съвсем умишлено цяла година отлагах прочита на трилогията му, придържайки се към идеята за отложеното удоволствие. Една вечер обаче не издържах и въпреки всички подхванати четива, посегнах към “Лицето ти утре I. Треска и копие”, защото знаех, че имам нужда от неговите думи (божке, какво ще правя,…

Сънувам неща като огромни мъртви лебеди и кранчета, от които не спира да тече вода, колкото и да ги спирам. Също познати, които не ме поздравяват и ме подминават, случайни сценки на насилие, страх, такива работи, няма да ги тълкувам. Прочетох няколко много, ама много хубави книги, за които не написах нито ред и най-вероятно…

Тази вечер небето е като море, облаците са гигантска морска пяна, която приижда, после се отдръпва. Наблюдавах как поглъщат луната и я чаках отново да се появи. Беше ужасно красиво, когато къдравите крайчета на облаците проблясваха с нейната светлина. Абсолютно заслепена от космическите мащаби усетих, че всичко останало се смалява, неща като: някой започва нова…

Днешният ден ми е мил и скъп, защото на 30.09 преди 11 години дойдох да живея в София. От самото начало съм влюбена в сградите, улиците, възможността да си както на най-шумното място, така и след точно две секунди да завиеш по централна тиха уличка, сгушена под огромни дървета. Искаше ми се отдавна да интервюирам…

Не знам кой има нужда от тези снимки, но аз определено имам. Благодаря на Пинтерест, че вече ме познава по-добре от мен самата (макар да е донякъде крийпи) и че последните дни ми показва предимно красиви стаи с картини, цветя и вода, цветя в мивка, цветя във ваза над книги, цветя на нощното шкафче. За…

Ще споделя тук това, което написах в една книжна група, просто защото ми е важно и в блога да го има. Ех, чудни дни имах с този сборник, толкова чудни, че отдадох цялото си внимание на “Звуци” и не четях паралелно нищо друго. Разбира се, че знаех, че ще ми харесат разказите, все пак това…

Кундера е от любимите ми автори, а едва тази година започнах да се запознавам и с нехудожествените му книги. За съжаление за “Една среща” написах кратък отзив тук, без да събера сили, мотивация и кураж за ревю. Затова и си обещах да мисля по-малко и просто да действам с “Изкуството на романа”. Както казва и…

Стивън Фрай в “Митове” пише, че „митовете са плодове на въображението, изпълнени със символика“. Последната една година в мен се събуди внезапен и неочакван интерес към тези разкази, имащи толкова основополагаща роля, че без тях не бихме могли да си представим развитието на световната култура. Последно прочетох “Одисеята на Пенелопа” от Атууд и съвсем уверено…

Много обичам поезията и на двамата Левчеви, а последните години усилено клоня към Владимир Левчев. Това издание страшно ми хареса, може би заради нестандартната комбинация от стихотворения, спомени, сънища, места в София, снимки със семейството в различни периоди от живота, дори откъс от първия роман, който е започнал да пише на седем години. Няма да…

“Морякът, комуто морето обърна гръб” (изд. “Апостроф”) е малка красива книга – красива в заглавието, в корицата и в изумителната образност, на която Юкио Мишима подчинява историята. Ако се зачетете в отзиви за романа, ще ви направи впечатление, че всички го определят като “жесток”, какъвто бе и за мен. Сцената с малкото коте не е…

Добре, че нямам пари. Ако имах спестявания, с които да живея спокойно месеци наред, да не кажа година, щях веднага да избягам от живота си (или пък да го заживея?). Щях да напусна работа още днес, щях да събера един малък сак и да наема ателие на “Асен Златаров”. После другаде, може и в квартал,…

Това на картинката съм аз, умилена от вълните на подкрепа и милощина, идващи към мен. Въпреки всичко, за което искрено не ми се мрънка в момента, съм благодарна, че имам приятели, които ми казваха неща като – хей, знам, че ти е зле, но може да полежиш на дивана тук с плюшената акула и да…

Г-н П. беше изтъкната фигура в музикалния свят – в течение на много години певец, а след това учител в местното Музикално училище. Именно там, в общуването с учениците, за първи път се проявили неговите странни проблеми. Понякога пред него заставал ученик и г-н П. не го разпознавал – по-точно не разпознавал лицето му. В…

Много обичам, когато случайно попадна на фотограф, чиито снимки толкова ми харесват, че не мога просто да избера една, която да споделя. Тук има биографични данни и над 50 снимки на Patrick Zachmann, оставям и Инстаграм профила. Кадрите на проститутки от Тайланд, Бразилия, Китай ме смазаха и то не защото са брутални или вулгарни, а…

Искам да започна с това, че тази книга няма да се опита да ви откаже от месото. Въпросите, които поставя, са съвсем други. И трябва да призная, че едновременно ме отврати и вдъхнови, убоде и развълнува.

“Самотни пътешествия” е третият том с есета на български на Бродски, а за мен първи, досега винаги съм го обичала и откривала чрез поезията. Есетата ме изумиха с ерудицията на автора, познанията му пускат пипала във всякакви области – история, география, митология, литература, философия. И в същото време си личи, че нищо не помни умишлено,…

Някакви неща ме дърпат надолу, като аз май подпомагам процеса. Минавам да оставя тук за спомен това настроение и да си запиша, че не може, просто не може да не предстои хубав период. Няма как да си в безизходица завинаги, нали? Картинката я сложих, защото ми се струва важна. Защото знам, че си казвам неща,…

Както се шегувам напоследък – кой какво прави, аз чета за травмите. След “Тялото помни”, за която писах подробно тук, се насочих към “Да събудиш тигъра” (изд. Изток-Запад, преводач: Мариана Екимова-Мелнишка), но нямам намерение да правя сравнение между двете, би било неуместно. Темата е обща, но подходът, примерите и текстът не са съпоставими. Все пак…

Този пост можеше и да се казва “три дни оффлайн”. Направих минимално количество снимки, въпреки покъртително красивата природата и миговете, които по принцип бих нащракала. Така че извън кадър останаха: малкото еленче, което мина пред колата и ни погледна подозрително; водопадът, мъглата, планината; огромните пеперуди, които кръжаха около мен в хамака, а в този хамак…

Скоро не съм писала дневник пост, може би защото се опитвам да се отърва от себе си по някакъв начин. Мечтая си за дълъг период без физически дискомфорт, за красива дълга небесносиня рокля, пътешествие с хубав влак и почивка по женски. Иска ми се да имам генерално усещането, че всичко ще бъде наред. Като пресметна…

Бях забравила колко трудно се пише за поезия, сигурно от месец се приканвам сама за този пост безуспешно. Може би защото в прозата не са така сгъстени емоциите или защото там човек може да се разпростре на тема сюжет и какво ли още не, може би затова е в пъти по-лесно да напишеш ревю за…

Това стихотворение на Луис Сернуда страшно ми хареса, прочетох го няколко пъти, а болднатото изречение е болднато, защото не може да не бъде болднато. Тук има още няколко негови неща на български, “Уморен съм” ми е второто по любимост. Знам, че има преведена книга, но не я откривам никъде налична… Ако човек можеше да изкаже…

Напоследък имам късмета да чета книги, които ме терапевтират. Те, разбира се, не правят предварително подобна заявка, а аз от своя страна не очаквам нищо подобно, но след последната страница се чувствам сякаш някой се е погрижил да бъда добре. “Говори с Нева” (ИК “Жанет 45”) е свидетелство за нашето приятелство. Включени са 43 миникоренспонденции…

Когато бях малка ми казваха да не тичам бързо, защото ще падна и ще се претрепя. Да избягвам кучетата, защото ще ме ухапят. Да не се прибирам по тъмно, защото нещо ще ми се случи. Да не пия на купон, защото нещо ще ми се случи. Да не вярвам много на мъже, защото тогава пък…

Не искам директно да започвам с впечатления за романа, без да кажа няколко думи за авторката, защото ми се струва, че една от причините да очаквахме “Американа” на български толкова много, е от интерес към Чимаманда Нгози Адичи. В повечето случаи сякаш след прочита на книга започвам да търся повече за този, който я е…

Ина е поет. Започвам първо с това, защото я открих благодарение на стихотворенията й. Дори имам бегъл спомен как й изпращам покана за приятелство с думите, че обичам да я чета. От сегашна гледна точка ми е леко странно и неудобно, но от друга страна, как иначе щяхме да разберем, че искаме да пием розе…